Яна Язова
Бенковски (150)

5. Висок

Какво бе това, което, използвало спирането на дъжда и разсейването на мрака — черно, зловещо, сгъстено глава до глава, — гледаше на Панагюрище?

Историята разказва, че били 2000 редовни войници на Хафъз паша, в които някои включват казашкия алай, а други твърдят, че този полк действал навред под командата на свои началници и не е бил подчинен на Хафъз паша. Под командата на Тахир паша е имало 600 цариградски низами, а под командата на Селями паша — 500 трапезундски редифи, най-развалените мюсюлмански разбойници, каквито Гърция е отхранвала.

Впаплачосана сган, търсачи на плячка и кървави приключения, тя имаше една човекоубийствена вяра, която им обещаваше райско блаженство за отсечената глава на всеки друговерец. На тях можеха да съперничат само хилядото черкези, които под самостоятелна команда, водени от свои военачалници, надничаха също така от Висок и разглеждаха Панагюрище.

Черкезите са оня род нередовна турска войска, на която англичанинът, капитан на турска служба, У. Ф. Херберт, даде впоследствие следното определение: „Черкезите, макар и безсъмнено храбри и много хитри, бяха отдадени на крайности, егоисти, зли, буйни, недисциплинирани и съвсем неблагонадеждни войници…“

Военният кореспондент на вестник „Фигаро“ Де Вестин, в дописка от Цариград на 21 юли 1876 г., като пише как се рекрутира в турската войска башибозукът, ни дава следната потърсваща чувствата картина: „Черкезите са обути в гети и обуща, взети от минувачите. На пояса носят дълги ножове и големи револвери. Ризите им са винаги нацапани с кръвта на жертвите. Имат гръцка горна дреха и кърпа около главата. На врата си нямат нищо. Изглежда, че тези убийци очакват въжето. Всичко това е гадно и ужасно отблъсква…“

Да прибавим на Висок още хилядо или две хиляди души башибозуци, „по-добрите“ според кореспондента на „Фигаро“. Един от тях е правил пред него следното искрено изявление: „Ние знаем, че ако бъдем бити, ще ни изгонят в Азия. Но ние няма да оставим нито един жив християнин по пътя си…“

Тъй ние имаме вече една що-годе представа какво бе онова черно, зловещо, сгъстено глава до глава чудовище на Висок. То гледаше отгоре на едно цветущо българско градче, 3000 къщи, три големи училища, две хубави черкови, улици — постлани с бели каменни плочи, масивни къщи, оградени със зидове, върху които висяха клоните на плодни дръвчета, хамбари — пълни с жито, кошари и обори — пълни с угоен домашен добитък, зимници и тавани — пълни с прочутите в Цариград пастърми, шаяци и аби, килери с качета сирене и сандъци с изсъхнал сапун, скривалища, пълни с всички плодове, които земята даваше, и стаи, пълни с хора — трудолюбиви като пчели.

Като видяха какво се чернее и ги гледа от Висок, защитниците на Кукла пратиха куриери в града. Те слетяха презглава по улиците да викат на помощ.

Разправят, че от бързина конят на Станко Шопа се подхлъзнал по урвите и той на едно стреме се влачил до Драгулин махала, като викал на всички страни. „Бягайте, братя, на укрепленията! Турците идат!…“

Неговият вик накарал въстанали панагюрци и селяни от околните села да грабнат оръжията си и да изпълнят Драгулин махала.

В това време гъстата черна маса на Висок се бе наклонила вече към Кукла и върху укреплението започнаха да летят искри. Тия искри бяха куршуми и шрапнели. След тях се вдигнаха облаци от пясък и гигантски гейзери от камъни, които бяха бомби и снаряди. С оглушителен трясък и дим, с разпокъсани още пламъци, Висок бе изригнал като истински вулкан. В лавата на този вулкан взимаха участие 1000 войници на Хафъз паша с две планински оръдия и 600 цариградски низами на Тахир паша, насочени срещу стотина измокрени до кости, полуубити от безсъние защитници на Кукла.

Не се мина много време обаче, на връх Висок, откъдето се даваше тласъкът на това стремително спущане към Кукла, настъпи едно възсепване и дръпване назад. Картината в неговото подножие за по-малко от половин час се беше променила.