Яна Язова
Бенковски (45)

5. Първо дело

Георги Бенковски тръгна по море начело на тридесетина души юнаци, за да се върне в Цариград по-скоро, отколкото бе очаквал. Този път не за да използва за своя работа неговите криви улички и дъсчени свърталища, а за да тури огън в тях, да ги подпали от всички страни. Да изчисти с огнена стихия тяхната ненаситна алчност и съблазни. Да заличи от Босфора голямата османска столица, като знак пред света, че неговият поробен народ се е вдигнал на борба за свободата си!

Щом пристигна, без да губи време, според съставения от него план той тръгна от уличка в уличка и за няколко дни всички негови момчета бяха настанени по магазини и дъсчени стаи на противоположни краища в града. Тези магазини и дъсчени стаи трябваше да се превърнат в огнища и кратери.

Стоян Диарбекирлията му бе казал:

— „Ще палиш едва когато получиш от Заара лозинка, написана от Стамболова, че въстанието е избухнало по всички пунктове. Да не си посмял да вършиш нещо на своя глава, че наказанието е смърт!

И никога не забравяй, че аз съм гарантирал с главата си за тебе!“

През туй време Цариград биде замрежен от неговите хора. Според плана трябваше да пламнат първом най-ниските и стари махали, които имаха само дъсчени къщурки около пристанищата и градските стени. Стихийните пламъци сами щяха да обхванат дървените стобори и стени на горните махали. Събираха се сведения за ветровете, както за морските, тъй и за тия от сушата. Питаха се овчари и моряци за времето през текущия месец. Но лозинка от Заара все още не идеше.

Стефан Стамболов се бавеше. Гаврил вярваше на Стефан Търновлията, ако и да беше десетина години по-стар от него. Вярваха му и всички народни синове. Той бе винаги деятелен, пъргав като сърна и в малките му очи гореше огън, достоен за големи пещи. Всички му се бояха, ако и да бе най-младият. Всички искаха да бъдат на негова страна. Той бе надежден човек, учен, знаеше много езици, идеше от Русия и пишеше стихове заедно с Христо Ботева.

Да чакаш заповед от такъв човек, значи да си сигурен, че ще я получиш такава, каквато я искаш.

И Георги Бенковски продължаваше да чака лозинката: „Огънят е запален по всички огнища.“

Най-силният огън обаче тозчас щеше да пламне в Цариград и да го предаде на стихиен пожар, който трябваше да го превърне в пепелище.

Една утрин, когато духаха най-сгодни ветрове откъм морето, когато вихрушки безполезен прахоляк летеше към горните махали на Цариград, той получи следната депеша, която носеше щемпел от Заара:

„Не купувайте гьонове; търговията е слаба.“