Яна Язова
Бенковски (111)

1. Великите и дребни дела

По някакво фатално стечение на обстоятелствата, свързани с местни революционни дела, съвсем не тъй неотложни, че да могат да го лишат от великия час на живота му, когато загърмяха пушките и камбаните в Панагюрище, поп Груйо се намери в село Баня.

Той знаеше от опит, че дребните дела влекат човека към нищожество, а големите — към величие. Той бе учил в свещените книги, че само ония хора са велики, които следват великото в себе си, а малки — които следват малкото в себе си.

За да изпита тази древна мъдрост, той биде лишен от своя велик час. Революцията в Панагюрище бе прогласена, когато той с най-голяма сериозност решаваше какъв чин да даде на поп Стояна в село Баня съобразно с неговото звание и ученост. Дали да го произведе кръстоносец на Банската чета, на която той бе назначен войвода, или да му даде титлата „четец и богомолец“. Да бъде ли назначен Никола Барболов дневникописец или десетник. Тодор Даскалов може ли да носи, в качеството си на десетник, някакво отличие, например кордон, който да минава през гърдите му, тъй като с такъв кордон искаше да си украси гърдите на въстаническата куртка стотникът Калаян.

В момента, когато бе зает с решението на тия въпроси, съзаклятникът Зяпко от Поибрене профуча на кон през село Баня, хвърли в ръцете на поп Груя едно накървавено от ъгъл до друг „Възвание към българския народ“ и викна като човек обезумял, който е видял на пътя си възкръснал мъртвец:

— Дигайте се, банчени, въстанали сме! В Панагюрище гърмят пушки, бият камбани! Заптиите са избити! Новият мюдюрин Азимаха лежи посечен на пазарджишкия път!…

Като извика това, той полетя на своя кон и се загуби с кървавите възвания в ръка по загърмелите вече пътища.

Поп Груйо скочи, завъртя се по цялата къща да сбира оръжията си, с бързината на яростта опаса силяхлъка си, задрънкаха по него различните паласки и арнаутски пиринчени кутии, втъкна в пояса си двата пищова с жълти тапанджи и ножа, тънката сабя лъсна на бедрото му. Белгийската пушка увисна на рамото му, устата му сипеше проклятия, задето се е намерил в този велик час далеч от Панагюрище, а Петко ругаеше и гонеше из двора ратаите час по-скоро да оседлаят буйния кон на светиня му и да го докарат пред пътната врага. В качеството си на посветен бунтовник и закълнат борец за светото дело той не се имаше повече за прост слуга в свещеническия дом. Уплашена от внезапните викове и разпоредби за заминаване, Димитра изскокна от кухнята и се хвърли в ръцете на баща си. Тъкмо в това време обаче долетя нов конник от Панагюрище. Муцуната на коня му — разпенена; с очи закървавени до сълзи, с уста, която бе зинала да вика още от Панагюрище, той скочи в поп Груповия двор и пресипнал, загубил сили, повечето прорева, отколкото извика:

— Всичкият народ е излязъл по улиците на Панагюрище, само тебе те няма! Княза те дири на всички страни и вика: „Къде се дяна поп Груйо? Никой ли не знае къде се е дянал поп Груйо?…“

— По дяволите всички светия, щом не мога веднага да се намеря там!… — ревна като лъв насреща му поп Груйо и като натъпка в силяхлъка си, между ножа и харбията, патрахила и требника, нахлузи на главата си калимавката, украсена с големия сребърен герб, който оповестяваше на всички, че поп Груйо е княжески заклинател, разметна из двора охлузганото си расо и се хвърли върху седлото на своя кон, който ратаите начело с посветения Петко държаха вече оседлан пред пътните врата. Тъкмо в това време стотникът Калаян и десетникът Тодор прецапаха по плитките камъни на Банска река и се хвърлиха развълнувани насреща му. Тогава поп Груйо се възпря за един миг и си спомни, че преди всичко е бански войвода, а после български екзарх. Че ако бунтът е прогласен от Княза в Панагюрище, той ще трябва да се прогласи от него в село Баня. Разпоредбите, които главният войвода даваше в Панагюрище, трябваше да бъдат дадени от банския войвода в село Баня. Че следователно той не трябва да ругае провидението, задето във великия час на живота му бе намерило за него някаква дребна работа в село Баня, а да си припомни, че само тия са велики, които следват великото в себе си, тоест своите задължения!

И тъй, поп Груйо разбра, че в този върховен миг трябва да пренебрегне върховната гордост на княжески заклинател пред своите прости длъжности на селски войвода, ако иска да върви към величие. Защото мястото и длъжностите на войводата са при неговия въстанал народ.

Той застана на едно място пред вратата и почака стотника Калаяна и десетника Тодора, за да ги приеме благосклонно.

— Въстанието е прогласено в Панагюрище! — потвърди той, като че ли го прогласяше от височината на своето седло. Конят, види се, знаеше добре тази дума, защото необуздано изцвили и се вдигна на задните си крака. — Свикайте и въоръжете нашите юнаци! Изпратете трийсет души да заемат конака, да навържат петимата заптии, а след туй на групи да завардят цялото село! Наредете една група незабавно да отиде и подпали проклетото село Юруците! Други 30 души да вземат водач от село Мечка и да изгорят Попинската кула, а след туй да разрушат всички каменни мостове!…

Като даде тия разпоредби, поп Груйо се посъветва с тях и реши, че може вече да потегли за Панагюрище.

— Тъй като ти си наш войвода, добре е пред къщата ти да поставим караул от въстаници — предложи Калаян. — Затуй ти по-добре почакай сам да ги разпоредиш!

Поп Груйо се съгласи да остане пред портата. Додето чакаше да дойде охраната, от мегдана се надигна шум. Отначало той бе такъв, сякаш водите на Банска река заприиждаха, ала постепенно този шум се превърна в същинска врява от многобройни, силно възбудени гласове, прорязана от писъци на жени, които се викаха една друга, и от звънливите подвиквания на деца, които се боричкаха. Вратни се блъскаха, кучета лаеха като пред землетресение, коне изкарвани от оборите, цвилеха предразняло и тревожно, сякаш влизаха в бой.

Група млади въстаници в селските си дрехи, прекръстосали оръжия през гърди, с въстанически лъвчета върху калпаците, се зададоха от мегдана и тръгнаха към къщата на поп Груя.

— Войводо — завикаха отдалеко те, — цялото население се е събрало и чака да получи твоята благословия!…