Яна Язова
Бенковски (135)

4. Връщане в Белово

Когато Хвърковатата чета излезе от Червения сипей, на минуване край железопътната станция биде посрещната от Крайчо знаменосец, застанал начело на беловските въстаници. Той рапортува пред войводата за стореното в станцията. Заптиите се бяха затворили на втория кат и не искаха да се предадат.

Бенковски войвода спря своя кон пред дългото двуетажно здания, което барон Хиршовата компания бе построила по план, с подобаващите удобства и украси на своите европейски гари, погледна го хладно и каза:

— Да се запали от четири страни!… Да се избият всички непокорни!

Зад него не се чу никакъв протест. Той отмина към Белово.

Хвърковатата чета спря на мегдана сред селището, а конниците слязоха и се настаниха под стрехите на къщите като на лагер. Беловските въстаници веднага се притекоха и напълниха с ечемик торбите на уморените им коне.

В това време от голямата двуетажна къща с фасада, която поддържаше зелен чардак, обкичен с японски рози, отпред с малка градинка, излезе в черно сетре, с цилиндър на глава и с тънък като камшик черен лакиран бастун в ръка, свободно прихванат от пръстите му, Иван Шутич. Той се огледа сред мегдана и поиска от стражата да бъде представен на българския войвода.

Когато се поклони пред Бенковски войвода дълбоко и церемониално, като че ли се покланяше пред своя австрийски император, той каза:

— Моята жена е ваша съотечественица, българка. Мария и аз молим за честта да приемете нашата покана заедно с вашия щаб да дойдете на скромна закуска в нашия дом. В лицето на моята седемнайсетгодишна съпруга вие ще намерите една добра патриотка, въодушевена от вашите идеали за свобода.

Българският войвода го изслуша благосклонно, след което изрази с отбрани думи своята благодарност, както и тази на високите чинове от своя щаб.

В този миг възрадваният Иван Шутич не можеше да има ни най-малка представа какво означава стъпването на Бенковски войвода в неговия дом. Той не можеше да помисли, че това събиране ще превърне случайното му жилище на чужденец в Белово в истинска резиденция, а неговото скромно име на австрийски поданик, търгуващ в Отоманската империя, и името на седемнайсетгодишната Мария ще запише с огнени букви като участници в най-кървавата история на света.