Яна Язова
Бенковски (214)

6. Отговорът

Отговорът на Ахмед ага Тъмръшлията бе даден на перущенци на 27 април сутринта, във вторник, когато подир една студена дъжделива нощ тежките и мрачни мъгли се разпръснаха от околните върхове. Три дена бе събирал той сили, за да даде заслужен отговор на раите, дръзнали да посегнат на неговите пълномощници и да му отнемат Дели Хасан, когото имаше за брат.

А неговият отговор бе една ужасна картина. Това бяха помаците на Адил ага, забили своя червен байрак до полумесеца на Тъмръшлията, и помаците на Смаил ага, които, като видяха Власевица претъпкана с помаци, отидоха, та се изкачиха на Вълковище и побиха своя байрак при устинските читаци.

Въпреки това перущенци, а най-често Петър Бонев, поглеждаха към север, няма ли да се зададе оттам четата на Георги Бенковски. И наистина откъм север се зададе, яздейки стотина коне, във вихрен галоп една конница. Но щом навлезе в полето, тя спря да се събере и след по-малко от час издигна синия си байрак.

Първата стража към полето изпрати един въстаник за свръзка, който съобщи, че тези, които са пристигнали, са куртовоконарските черкези.

Резултатът от това съобщение по окопите и табиите бе по-обезсърчителен от изкачването на Адил ага на Власевица и на Смаил ага на Вълковище. Той бе съкрушителен за всички, които помнеха онази част от заповедта на Бенковски войвода по работите на въстанието, в която се казваше, че в уречения час той ще пристигне със своята чета да забере всички мъже да горят турски села и градища, да погнат с огън и меч мръсните поганци и да освободят хубавите техни Родопи!

С пристигането на черкезката конница от север надеждата, че Бенковски войвода ще долети с четата си, безвъзвратно изчезна.