Яна Язова
Бенковски (241)

1. Брацигово

Жестоко окървавеното Априлско въстание, превърнало най-плодородната земя — Западна Тракия — в пепелище, има един удивителен факт: град, който не е бил побеждаван!

Този град е Брацигово.

„Може би този град изобщо не е въставал? — ще запита нашият читател. — Или неговото лице е изглеждало добро и примирително?“

На 20 април ние срещнахме вече неговия представител Васил Петлешков в Панагюрище. Съзряхме го същата нощ да язди във вихрен галоп към Брацигово. На този вихрен конник беше поверено „кървавото възвание“ за разбунтуване на Перущица и Батак.

Беше ли той през тази съдбоносна нощ един Дон Кихот, който е препускал своя Росинант към вятърните мелници?

Един любопитен изследовател на това най-кръвопролитно на света въстание ще остане потресен от своето откритие на неговите вятърни мелници. Те са били, според някои, тъкмо 18 000 главорези черкези и башибозуци на читак Ахмед от Пазарджик и на Ахмед ага Барутанлията, накацали по околните на Брацигово височини.

Тези главорези цели 16 дни се биха с въстанало Брацигово, без да могат да навлязат в него.

На шестнадесетия ден, когато научиха, че Панагюрище и Перущица не са повече селища, а пепелища, тия тълпи повикаха на помощ тримата паши, които пристигнаха и заеха височините около Брацигово с многохилядна пехота и крупова артилерия. Тези паши бяха: Хасан от Еледжик, Хафъз от Панагюрище и Решид от Перущица.

Въпреки това брациговските въстаници бяха честити да видят в един ден как пред налитащите башибозушки пълчища падат един подир друг шест знаменосци.

Това бе наистина съдбоносен ден. До вечерта падна пронизан от неприятелски куршум и един башибозушки главатар.

Аллах изглеждаше този ден оглушал за вика на своите правоверни. Мохамед пророкът отсъстваше от полесражението, въпреки че мюсюлманите отиваха, както винаги, с готовност да умрат за обещаната от него награда. По несполуките на този ден можеше да се помисли, че върховното намерение се променя, че обещаното за главата на всеки неверник райско блаженство става една съмнителна награда.

Когато привечер ходжата се покачи на бързо стъкменото от някаква стълба викало, за да призове правоверните към молитва, в самата среда, тъй да се каже, на мюсюлманския лагер, пропищя един топчест куршум. Топчестият куршум можеше да дойде само от въстаналото селище. Той улучи ходжата право в сърцето и го събори от дървеното викало на земята.