Яна Язова
Бенковски (57)

5. Ежедневна работа

Княза потупа поп Груйо по рамото и тръгна да диктува прекъснатите писма на писарите.

„Вашият град и селата около него да съставите статистики на всички жители, пол и възраст, а в други да изброите всякакъв вид животни, каквито притежавате“ — продиктува той на първия писар. След туй отиде над главата на втория писар и продължи неговото писмо: „Да се изброи — кои жители стоят начело, кои са втора ръка, кои са средноимотни и кои съвсем безимотни. Според възможностите от всекиго по няколко жълтици да се съберат и тозчас да се изпратят на комитета в Панагюрище!“

— Иван Джуджов! — извика Княза.

— Аз! — отвърна Иванчо, основател-член на комитета. И като разтика групата на стотниците, излезе напред.

— Приготви се незабавно да заминеш за Цариград! Дядо Симеоне! — обърна се той към касиера на комитета, който седеше до писаря на първата маса. — Брой на Иван Джуджов хилядо сто и десет лири! За тях той ще купи нова система пушки и револвери, които незабавно ще изпрати в Панагюрище!

— Георги Манов! — биде извикано ново име.

— Аз, войводо! — изтика се напред Георги Манов.

— Стягай се да заминеш заедно с Иван Джуджов! Ще спреш в Едрене и ще чакаш знак, че въстанието се е вдигнало. Твоя задача ще бъде да опознаеш Едрене, да си намериш хора и когато дойде часът, да го подпалиш от всички страни!…

Иван, Марин и Георги!… Ще чакате знака на въстанието в София! Този ден ще запалите конака с динамит! Други, по избор, да заминат и подпалят конака в Пловдив!

А като се обърна на трета страна, зададе нови задачи:

— Дойде времето да намерите и донесете в Панагюрище черешови дървета, да се провъртят и обковат с железни обръчи, за топове!

— Черешови дървета имаме ние в село Баня много!… — обади се поп Груйо. — На мен остави, войводо, тая грижа! Още утре ще ги докарам тука в дърводелницата на Бинбаша.

— Да бъде! — рече Княза и отиде да довърши писмото на третия писар.

В това време Павел Бобеков бе заприказвал нещо тихо на своите стотници.

— Слушай, хиляднико — провикна се изведнъж Княза, — и вие, стотници и петдесетници, десетници и знаменосци! Нощес всеки да излезе извън село на тепето! Там поп Груйо ще ви закълне и ще ви каже своето духовно напътствие.

— Защо да не извикаме да ни закълне някой от нашите панагюрски свещеници? — запита Павел Бобеков. — Те са петима, а освен тях имаме още и двама калугери.

— Всеки да си върши длъжността! — беше отговорът. — Никой да не се занимава с чужди работи!