Яна Язова
Бенковски (54)

2. Един некръстен поп

Късно вечерта банският селянин Стоян Каралеов потропа на вратата на поп Груйовата къща, която се намираше под две големи рано напъпили върби. Поп Груйо му отвори вратата, твърде изненадан от късното посещение. Стоян изглеждаше силно развълнуван, само не можеше да се разбере дали иде от сватба или погребение.

— Стягай се! — каза той на поп Груйо. — Ще те водя у дома!

— Да взема ли със себе си патрахила и требника? — запита поп Груйо.

— Вземи само душата си! — отвърна му Стоян Каралеов. — Защото много ще ти потрябва.

Тия думи на Стояна излязоха за поп Груйо пророчески.

— Така ли?… Ами какво има у вас бе, Стояне? — запита разтревожено той.

— Има каквото има. Ще го видиш!

— Какво ще видя?

— Княза!…

Поп Груйо остана да гледа като вцепенен. Той се досети веднага, че това ще да е същият онзи „княз“, за когото говореха съгледвачите от село Баня. Същият, който заповядвал сега над цяло Панагюрище, който излизал само нощно време на хвърковат кон из града и живеел в няколко „дворци“ едновременно, завардени от стража. Но какво диреше той в малкото село Баня?

— Ильо Стоянов, панагюрецът, който е назначен стотник, го доведе у дома — каза Стоян Каралеов, все още като зашеметен. — Първия миг като го видях, разбрах, че той е истински княз! Дрехите му от злато и коприна, а гърдите му покрити със сребърни оръжия. За да влезе през моята врата, трябваше да се сниши наполовина. Досрамя ме, че имам такъв малък покрив!

Поп Груйо мълчаливо навлече расото си и бързо тръгна подир него.

По пътя Стоян Каралеов се отби в къщата на даскал Тодор и още у Атанас Калаяна, който взе със себе си, а накрая похлопа на поп Стояновата къща и изведе поп Стояна.

Малката дружина мълчаливо забърза по брега на Банска река към неговия дом.

Когато влязоха в малката Каралеова къщица, те наистина видоха високия гост седнал в единствената стая. Неговата хубост, бойните му снаряжения и дрехи говореха, че той е истински княз, и то такъв, пред какъвто те не бяха достойни да се изправят.

Изведнъж тези, които дръзнуваха да съперничат на панагюрци в изработка на шаяци, аби и гайтани, в отглеждане на едър добитък и угоени овни и се намисаха в търговските им работи сред най-големите пазари на империята, какъвто беше Цариград, пред тогова се почувстваха маловажни и недостойни. Петстотин години българинът бе имал достатъчно време да мисли за господари и роби, ала едва сега тия селяни видяха и почувстваха, че има князе, но има и простолюдие.

Поп Груйо видя как главите им клюмнаха като увехнали от срам. Дори и тясната глава на поп Стояна, с дългата и раздвоена брада, която падаше на гърдите му, стоеше наведена надолу, въпреки че и той като поп Груя бе техен духовен пастир, поел пред Бога длъжността да ги поучава, да ги води и брани. Тогава той събра всичкото дръзновение в душата си и като се изправи пред сияйната особа, поклони й се, а после й заговори колкото се може по-умно и сякаш четеше требника си в църква.

— Вие по някои ужасни потайности ходите ноще и вашият кон не види дневна светлина — зареди той. — А именно, вий как се зовете, каква работа вършите и кажете още защо сте ни призовали да дойдем при вас?

Княза не се учуди на неговата реч, а се изправи и оръжията по гърдите му блеснаха и издрънкаха. Светла усмивка озари лицето му и скоро изчезна в строгия поглед на сините му очи.

— Аз съм странник за вашето село — отвърна той в духа на неговото слово. — Георги Бенковски е моето име. А сега ще ви кажа и каква работа върша, а още и защо съм дошъл при вас. Аз съм калесар, ходя от село на село и калесвам за „кървава сватба“. Да се съберем и оженим една баба, овдовяла от петстотин години. Тя толкова беди и неволи е прекарала, че цялата е вече побеляла. Аз първом калесвам малозвани, които трябва да бъдат като вас добре избрани, а после те ще съобщят за сватбата другиму и тъй всеки ще се приготви, като си набави оръжие и всичко друго, каквото е необходимо. В уречения ден всеки да се яви приготвен като лъв за лов! Защото сватбарските синове, вместо вино да пият, много кръв ще има да пролеят! За това, което ви казвам, пари не вземам, само искам от вас вярна клетва, че ще се приготвите и час по-скоро ще дойдете с мен на тая „кървава сватба“!

Поп Груйо сам бе казал преди няколко дни за приготовленията на панагюрци, че тяхната сватба ще бъде „кървава“. Тази обща мисъл, която бяха имали с Княза, го приближи към него и той се почувства по-весел и по-свободен. Стори му се като че ли тази сияйна княжеска особа е дошла не да калесва за „кървава сватба“, а за веселие и сигурна сполука.

— Аз съм слушал вече тази вест от Дякон Левски — каза той, — но тогава не я взех твърде за в работа, защото и наскоро тази работа се откри, Дякона Левски обесиха, а други изпратиха в Диарбекир.

Княза го изслуша внимателно, вперил очите си в неговите. Поп Груйо млъкна и помисли какво ли бе казал, че Княза не снема очите си от него? Дали той досега не бе чувал името на Дякон Левски, или му стана неприятно, че поп Груйо науми пред всички за изпратените в Диарбекир мъченици?

Ала Георги Бенковски в това време мислеше съвсем друго. Където и да стъпеше, той намираше закълнати войници на Дякон Левски. Трябваше наистина да дойде тук, в село Баня, за да намери един некръстен войник, и то един поп!…

Той гледаше първия свой войник, който приемаше светото слово направо от неговата уста.

Поп Груйо, понеже не разбра другояче неговия втренчен поглед освен като неодобрение на своите думи, побърза да се поклони отново до земята:

— А вие знайте, като сте калесар, че и аз искам бабина сватба и с всички сили и доколкото мога ще се старая за нея. Нямам важна работа, която не мога да оставя. Аз съм свещеник и моят кон види и дене, но много повече обичам да ходя с оръжието си ноще!…

Княза се усмихна още веднъж с усмивка, сгряна от обич към него, и рече:

— А какво ще кажат тия, които са зад тебе?

Поп Стоян бе издигнал вече дългата си и раздвоена брада, а Стоян Каралеов, Атанас Калаян и даскал Тодор се ободриха от думите на поп Груя, от лъчезарната усмивка на Княза и се притиснаха зад него.

— Вие знаете какво се върши в Панагюрище — рече Княза. — Готови ли сте и вие да вършите това?

Селяните на Баня се усмихнаха вразумително, защото още по-добре разбраха тия негови думи. Откакто се знаеха, те бяха вършили само онова, което вършеше Панагюрище.

Това можем ние да свършим не по-зле от тях! — отговори по навик поп Груйо гордо и високо, а селяните зад него поклатиха одобрително глави. Да се стараят да работят това, което работеше Панагюрище, и то не по-зле от него, бе смисълът на техния живот.

Тогава Княза неочаквано издигна глас:

— Тебе, поп Груйо, назначавам за войвода на село Баня!

Мисълта му обаче, стоплена от обич, литна изведнъж много по-напред в бъдещето, когато той щеше да разпорежда всичко в една нова и свободна България.

— А когато се освободим — каза той весело, — аз ще те направя български екзарх!