Саади
Гюлестан (95) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

3

Чух за някакъв дервиш, който горял в огъня на сиромашията, пришивал кръпка до кръпка на дрехата си и говорел:

Дервишка дреха и коричка хлебец

е радостта ми всеки миг.

 

По-леко ми е да съм беден,

отколкото да съм длъжник.

Някой му казал:

— Защо седиш? Еди-кой си човек в този град притежава великодушие и голяма щедрост. Той е готов да услужи на всички дервиши и стои край вратата на техните сърца. Ако узнае за положението, в което се намираш, за него ще бъде чест да удовлетвори желанието на такъв дълбокоуважаван човек като теб!

— Млъкни! — отвърнал той. — По-добре да умра в калта, отколкото да се обърна към някого за помощ в бедността!

И по-добре да кърпя кръпки,

в килията си аз да страдам,

отколкото писмо да пиша

с молба за дрехи до богат.

 

Наистина за мен е мъка,

ако със помощ от съседа

съм стигнал рая — о, тогава

за мене той ще бъде ад.