Саади
Гюлестан (176) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

11

Когато бях дете, попитах един възрастен човек, кога настъпва пълнолетие. Той каза:

— В книгите е написано, че то има три признака: първо, навършването на петнадесет години, второ, появата на страстни мечти през нощта и, трето, окосмяването под мишниците. Но в действителност то има само един признак: това е да полагаш повече грижи в служенето на славния и велик бог, отколкото за плътски наслаждения: онзи, който не притежава това качество, мъдреците не го смятат за пълнолетен!

Четиридесет дни в утробата и вече

долавят се човешките черти.

 

Четиридесетгодишният, щом няма разум,

човек не го наричай ти.

* * *

Не по усмивката загадъчна и мека —

по щедростта познава се човека.

 

Не си храбрец ти само с храбър вид:

душата — не лицето — е за щит.

 

И ако нямаш доблест — за мнозина

ще бъдеш само някаква картина.

 

Блага да завоюваш — не е цел.

Плени, щом можеш, нечие сърце.