Саади
Гюлестан (52) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

9

Един ливански аскет бил известен в арабските страни със своята святост и чудеса. Той влязъл веднъж в съборната джамия на Дамаск и започнал да извършва умиване до басейна. Но неочаквано се подхлъзнал, паднал в басейна за срам и с голяма мъка успял да се измъкне оттам.

Когато молитвата свършила, един от събратята му се обърнал към него:

— Някакво съмнение ме мъчи и ако разрешите, ще ви задам един въпрос.

— Какъв? — попитал аскетът.

— Помня аз — казал събратът — как шейхът ходеше по Средиземно море дори без да си намокри нозете. Как така едва не загина днес в този малък басейн?

Шейхът замълчал и след дълго размишление вдигнал глава и промълвил:

— Мигар не си чувал, че господарят на света — Мохамед — е казал: „В близостта ми с аллах има и такива мигове, когато към мен не се осмеляват да се приближат дори близките на бога ангели и неговите пратеници“, но той не е казал, че така е винаги.

Както е казал самият той, понякога допускам до себе си дори архангелите Гавраил и Михаил, но в друго време — за бога сляп — аз се развличам с Хафса и Зейнаб[1].

Когато праведниците съзерцават бога, той ту им се явява — ту невидим за тях остава.

Ту се покажеш, ту се скриеш,

о, боже мой, в мъглата

и от това по́ се разгаря

към теб мечтата.

* * *

В миг виждам твоя образ на небето,

но случва се — греши у мен сърцето.

 

Ти ни разпалваш, а след туй гасиш,

понеже всемогъщ над нас седиш.

Бележки

[1] Хафса и Зейнаб — две от четирите жени на пророка Мохамед.