Саади
Гюлестан (144) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

9

Видях един учен, който беше запленен от една особа; но тайната му не остана зад завесата. Той изтрая много обиди и ги понесе твърдо. Веднъж му казах приятелски:

— Аз знам, че в привързаността си към тази особа няма нищо осъдително и любовта ти не вреди на никого. Но въпреки всичко това не е достойно за учен с такова високо звание и копнежи да се излага на лъжливи подозрения и да търпи обиди от невежи.

— О, приятелю — отвърна той, — не се дръж с ръката на своите упреци за полата на моята зла съдба. Аз често размислям върху тези добри съвети, които ми даваш, но за мен е по-лесно да понеса обидите, отколкото раздялата с нея. Мъдреците казват: „По-лесно е да вкочаниш сърцето си през зимата, отколкото да откъснеш погледа си от лицето на любимата!“

Сам ли си, без своята любима —

и скръбта ти трябва край да има!

 

Бях й казал да ме пощади,

после исках тя да ми прости.

 

докато престанах да се моля,

покорен от неизбежна воля.

 

Призован или прогонен — аз

само чакам нежния й глас.