Саади
Гюлестан (155) (Градина на розите)

20

Разказват, че хамаданският съдия бил очарован от сина на един ковач и подковата на сърцето му била нажежена от огъня на страстта. Той дълго се измъчвал да го търси и преследва, примамвайки го, и тичал след него, като му говорел за своето състояние:

Пред моя поглед се изправи строен кипарис

и моето сърце в нозете си захвърли с порив чист.

Зеленият му поглед на капан прилича,

а щом от него се боиш — иди под друга вие.

Чух, че този младеж срещнал веднъж съдията на пътя; той бил вече осведомен за неговите страдания и неописуемо оскърбен. Младежът без стеснение започнал да ругае и обижда съдията, грабнал дори камък, за да го удари. Не останала обидна дума, която да не изговори към него.

Съдията казал на един почтен богослов, който вървял заедно с него:

Виж този юноша красив

как мръщи вежди!

И сладостните гънки будят

сладостни надежди.

В арабските страни казват: „Ударите от любимата — това са сушени фурми!“

По зъбите да ме удариш с твоята ръка

е по-приятно,

отколкото с ръката си да ям

от хляба многократно.

Още повече, че от неговия гняв се носи ароматът на милостта.

Да, гроздето зелено киселее,

но потърпи — след време ще узрее!

Като казал това, той се върнал и седнал в своето съдийско кресло. Няколко много уважавани и прочути хора, които служели в подвластното му управление, целунали в знак на уважение праха пред нозете му и промълвили:

— С твое позволение ще ти кажем нещо, което се отнася до теб, макар приличието да не позволява това и мъдреците да казват:

И не за всяко дело разсъждавай строг,

великите да съдиш за пороци — е порок:

Но тъй като благодеянията от твоя милост постоянно съпътствуват живота на слугите ти, то ако не ти съобщим онова, което смятаме за добро, ще извършим престъпление. И така, добрият път е тоя, да не се предаваш на страстта към този младеж и да сгънеш килима на влечението си; та нали съдийската длъжност е висок пост и ти не бива да го петниш с неприлични постъпки! Ти виждаш пред себе си приятели и не презирай техните думи.

Ако си сам достатъчно безчестен,

не би се чудил ти на чуждите злини!

 

И петдесетгодишен да си, с честно име,

за миг един подлецът ще го опетни.

Съдията от сърце харесал съвета на приятелите си и като похвалил събратята си за благородните им разсъждения, промълвил:

— Наставленията на скъпите ми приятели, които се стремят към добър изход на моите дела, са съвършено справедливи и аз не мога да им възразя. Обаче:

Хули го, колкото си щеш —

от негъра не ще измиеш чернотата.

 

Не мога миг да те забравя аз,

извива се — със смазана глава — змията.

Щом казал това, той изпратил свои хора да се осведомят за състоянието на младежа и пожертвувал несметни богатства, за да го склони към забранената връзка. Нали казват: „Който има злато на везните си, той има сила в ръцете си“ и „Който нЯма власт над динарите — в целия свят няма да се намери и един, който да му се подчини!“

Щом види златото, глава ще наведе

в миг всеки с жар,

дори да е — с кобилица железна —

той кантар.

С една дума, на него му се отдало да се уедини през една тиха нощ с младежа. Но управителят на града разбрал, че съдията е прекарал нощта пиян и с младежа в обятията си и че от наслаждение не спи, а си тананика:

Понякога петелът рано пее,

но ти люби, че кратко се живее.

 

Гръдта целувай, бяла като кост

от слон, и милвай къдри — абанос.

 

Внимавай, нека друг да дреме —

да не отлитне даром твойто време!

 

Додето не си чул молитва вън

и от литаври не е литнал звън —

 

ти не изпускай своята газела

за глупавата песен на петела.

В такова състояние се намирал съдията, когато влязъл един слуга и му казал:

— Какво правиш? Ставай и бягай с всички сили — завистниците са те оклеветили, а може би са казали и истината. Докато огънят на бедствието е малък, може би ще успеем да го потушим с водата на разумната мярка, тъй като, дано не се случи това, ако той се разгори, ще обхване целия свят!

Съдията го погледнал с усмивка и промълвил:

Впил нокти в жертвата — лъвът

от кучи лай бои ли се, кажете?

 

Допри лице до милото лице

и да си хапе твоят враг ръцете.

Същата нощ обадили на царя:

— В държавата ти се извършва гнусно престъпление. Какво ще заповядаш да направим?

— Аз го познавам като един от доблестните мъже — казал царят, — той е рядкост за времето ни и за нашия век. Може би това е клевета, измислена от враговете му. Не мога да повярвам, докато не видя с очите си, тъй като мъдреците казват:

Ако за меча ти се хванеш разгневен —

ръката си ще хапеш след това смутен!

Чух, че на сутринта царят се приближил с няколко от подчинените си до възглавето на съдията. Гледа той: свещта гори, а любовникът спи; виното разлято, а чашата разбита. Съдията лежи неподвижен в пиянски сън и не знае, че царят стои пред него. Царят започнал тихичко да го буди:

— Събуди се, слънцето вече изгря!

Накрая съдията се досетил каква е работата и попитал:

— От коя страна изгря?

— От изток! — отвърнал царят.

— Слава богу — възкликнал съдията, — значи все още вратата е отворена, по силата на следните думи от преданието: „За роба божи вратата за покаяние е отворена, докато слънцето не изгрее от запад.“ Моля аллах за прошка и се разкайвам пред теб!

Доведоха ме две неща до този грях безумен:

съдбата зла и туй, че аз съм… малоумен.

 

Накажеш ли ме — заслужавам всичко,

простиш ли ми — ще бъдеш по-разумен.

Царят възкликнал:

— Безполезно е да се разкайваш сега, когато си убеден в неизбежната си гибел. Казано е: „Вярата им беше безполезна, след като изпитаха нашето наказание!“

За кражбата да се разкайваш —

каква е ползата, когато

е късно вече и не можеш

да снемеш клупа на въжето.

 

Ръцете си скръсти, щом няма

как ябълките да достигнеш:

 

за ниския са всички клони

високо горе до небето.

Няма да ти се отдаде да се спасиш, след като престъплението ти е разкрито.

Щом царят казал това, палачите се нахвърлили върху съдията. Той възкликнал:

— Остана ми още една дума за милостта на султана!

— Каква? — попитал царят.

Съдията казал:

Макар че махна ти към мен

с ръка на истинска погнуса,

не се надявай, че ще пусна

ръката си от твоя пеш.

 

Да няма по света безкраен

спасение за моя грях,

в сърцето ми пламти надежда —

крило над мен ще разпростреш.

Царят промълвил:

— Ти изрази изящно тази тънка мисъл, но е несъвместимо с разума и ще противоречи на закона, ако днешното ти остроумие и красноречие те спасят от моята наказваща десница. Мисля, че ще е по-добре да те хвърля от кулата, та другите да вземат пример от това и да се научат на ум и разум!

— О, повелителю на света — казал съдията, — аз съм закърмен с благодеянията на твоя дом и тъй като този грях съм извършил не само аз, ти по-добре хвърли друг, та аз да се поуча от него.

Царят се разсмял и милостиво му простил грешната постъпка, а на онези, които желаели гибелта му, съдията казал:

И вие сте потънали

в пороци най-дълбоки,

затуй към чуждите пороци

не бъдете тъй жестоки!