Саади
Гюлестан (26) (Градина на розите)

24

При царя на Заузан^[1] имало някакъв великодушен и благороден ходжа. Той се стремял да помага на всички хора и да ги пази от грях, а зад гърба им се отзовавал с ласкави думи за тях. Но случайно някаква постъпка не се харесала на султана и той заповядал да отнемат имуществото му и да го накажат. Военачалниците на падишаха били признателни за предишните благодеяния на този служител божи и от благодарност към него не позволили на никого да го обижда и тревожи.

Щом искаш да дружиш с врага, хвали го

пред него, нищо, че злослови срещу теб навред.

 

Нали излизат думите му от устата,

да не горчат, ти подслади я с мед.

Той успял да отхвърли част от обвиненията, предявени от царя, но заради останалите се наложило да остане в тъмницата. В това време един от съседните царе му изпратил следното тайно послание: „Твоят цар не можа да оцени достойнствата на такъв велможа като теб и те оскърби. И ако твоята възвишена душа — да ускори бог освобождаването й — насочи своята благосклонност към нашата страна, ние ще проявим най-голямо усърдие да задоволим твоята душа. Велможите на нашата страна искат колкото може по-скоро да получат отговор на тези думи и с нетърпение чакат да те видят.“

Като получил това писмо, ходжата размислил, че благоприятният отговор може да му навлече беда, и веднага на обратната страна на листа написал няколко думи, каквито сметнал за нужно, и го изпратил.

Един от приближените на царя, щом разбрал за това, веднага му съобщил:

— Човекът, който ти затвори в тъмницата, поддържа кореспонденция с царя на съседната страна.

Царят се разгневил и заповядал да издирят това послание. Заловили вестоносеца и прочели писмото. Там било написано: „Благосклонността, която Ваше величество изпитва към мен, превишава моите достойнства и Вашият роб няма възможност да приеме изпратеното от Вас предложение, тъй като винаги съм бил обграждан от благодеянията на този дом и заради някаква малка промяна в благосклонността на моя благодетел, не бива да правя измяна!“

Тоз, който е добър към теб безкрайно,

прости му, ако те обиди той случайно:

Царят харесал тази благородна постъпка, дарил го със скъпи дрехи и дарове и го помолил да му прости:

— Сгреших и те обидих без причина!

— Твоят роб — отвърнал ходжата — не намира в този случай, че господарят е извършил някаква грешка. Може би такава е била волята на всевишния. И тогава какво по-хубаво от това, да се пострада от твоята ръка — нали ти винаги покровителствуваше този роб и му оказваше милост със същата ръка; не случайно мъдреците казват:

Не се сърди на хората в бедата,

защото не диктуват те нещата.

 

Със всичко разполага само бог,

добър към всички и към всички строг.

 

От лък стрелата литва, но мъдрецът

разбира: стрелял е стрелецът.