Саади
Гюлестан (103) (Градина на розите)

11

В семейството на един учен имало много гладници, а средствата му били малко. Той се обърнал с молба за помощ към един велможа, който бил негов почитател. Но онзи се намръщил, чувайки молбата му, тъй като му се сторило отвратително образован човек да проси.

Не се въси, приятел ако молиш,

че може да го натъжиш със своето тегло.

 

Щом имаш нужда — говори с усмивка,

тогаз и благодетелят не ще намръщи своето чело.

Казват, че велможата увеличил с малко заплатата му, но значително намалил привързаността си към него. След известно време, като не забелязал у него предишното разположение, ученият възкликнал:

Противна е храната, с унижение добита —

котелът ври, но с твоята душа честита!

* * *

Сдобих се с хляб, но с унижението на честта;

пред унижението от молбата е по-добра скръбта.