Саади
Гюлестан (131) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

10

Един от поетите отишъл при главатаря на някакви разбойници и му прочел хвалебствена ода. Главатарят заповядал да го съблекат и да го изгонят от селото. Нещастникът тръгнал гол и бос по студа. Към него се спуснали кучета, той поискал да вземе камък, за да ги прогони, но земята била замръзнала и нищо не могъл да направи.

— Ех, че мерзавци! — възкликнал той. — Пуснали кучетата, а завързали камъните!

Главатарят видял това през прозореца, чул думите му, разсмял се и казал:

— О, мъдри човече, поискай от мен, каквото желаеш!

— Ако искаш да ме дариш, върни ми дрехите! — отвърнал той. — И от това ще бъда доволен.

От хората добро човекът чака:

от теб — аз не, но не мъчи бедняка!

Главатарят на разбойниците го съжалил, върнал му дрехите и за да бъде мил — прибавил към тях една шуба и няколко дирхема.