Саади
Гюлестан (168) (Градина на розите)

3

Някакъв учен общувал с един царски син. Той го биел безжалостно и неимоверно много го измъчвал. Веднъж, като нямало повече сили да търпи, момчето отишло да се оплаче на баща си и свалило дрехите от израненото си тяло. Свило се сърцето на бащата, извикал той учителя и казал:

— Насилията и побоищата, с които възпитаваш моя син, ти не допускаш по отношение на децата на нито един от поданиците ми. Коя е причината за това?

— Причината е в това — възкликнал учителят, — че всички хора са длъжни да говорят умно и да извършват достойни постъпки, а царете — особено много, тъй като всичко, което вършат и говорят, се вижда и чува, а думите и постъпките на обикновените хора нямат никакво значение.

Сто пъти да постъпи глупаво дервишът,

не ще се забележи ни веднъж,

 

Едничка глупост да извърши падишахът,

ще се разчуе тя нашир и длъж.

Ето защо учителят на царския син сметнал за нужно при възпитанието на царските синове — да ги възпита бог на добри нрави — да се старае повече, отколкото при възпитанието на обикновените хора.

Всеки, невъзпитан в свойто детство,

щом порасне — стигат го беди.

 

Пръчката сурова, както искаш се извива,

суха ли е — в огъня ще я изправиш ти.

Харесали на царя добрите съвети и разсъжденията на учения. Надарил го със скъпи дрехи, обсипал го с дарове и го издигнал в по-висок сан.