Саади
Гюлестан (78) (Градина на розите)

35

Ето един разказ, подобен на предишния. На един цар му предстояло важно дело и той обещал:

— Ако всичко завърши съгласно желанието ми, ще раздам на отшелниците толкова и толкова дирхема!

Когато се изпълнило желанието му и грижата в душата му изчезнала, наложило се да изпълни даденото обещание. Дал той на близкия си слуга торба с дирхеми, за да ги раздаде на отшелниците. Казват, че този слуга бил съобразителен и разумен човек. Цял ден ходил, а вечерта се върнал, целунал торбата, поставил я пред царя и казал:

— Колкото и да търсих, не можах да намеря нито един отшелник!

Царят казал:

— Що за измислици! Доколкото ми е известно, в това царство има четиристотин отшелника!

Слугата възкликнал:

— О, повелителю на света! Истинският отшелник не взема пари, а който взема — не е отшелник!

Царят се разсмял и казал на приближените си:

— Колкото и да обичам и да уважавам тези богомолци и колкото и да ги ненавижда и отрича този дързък нахалник — правотата е на негова страна!

Пари от теб отшелникът щом вземе,

по-стар отшелник ти търси безвреме.

* * *

Щом ти на бог се уповаваш

и имаш нрав благочестив,

без хляб безплатен и без милостиня си дервиш.

 

На хубавиците ръцете и прелестните им уши

със обеци и скъпи гривни не се стреми да украсиш.