Саади
Гюлестан (169) (Градина на розите)

4

В Магреб срещнах един учител. Той беше човек с начумерено лице и зъл език, безсърдечен и нечовечен, алчен и невъздържан, от вида му мюсюлманите губеха настроението си; сърцата на хората се изпълваха с мрак и мъка, когато четеше Корана. В жестоките му ръце като в плен страдаха няколко чистосърдечни момчета и непорочни момичета. Те не се осмеляваха да се засмеят и не се решаваха да говорят, тъй като ту на едно удряше шамар по сребърната бузка, ту друго пляскаше с тръстика по кристалното краче. С една дума, чух, че разбрали подлата му душа, набили го и го прогонили, а училището предали на един добър човек. Новият учител бил добродушен и благочестив, благороден и отзивчив. Не отправял упреци, освен ако било необходимо, и от езика му не се отронвала нито една обидна забележка. У децата изчезнал страхът от строгостта на първия учител и като забелязали ангелския нрав на втория учител, започнали да лудуват. Разчитайки на неговата доброта и снизходителност, те забравили учението, по-голяма част от времето си прекарвали в игри и чупели един другиму неизписаните плочи в главите си.

Ако наставникът или учителят

допусне незаслужена закрила,

ще проиграят всичко неговите ученици

на прескочикобила.

След две седмици посетих отново тази джамия и видях, че са прогонили и втория учител и отново са повикали и поставили на предишното място първия учител. Искрено се огорчих и възкликнах:

— О, господи, защо отново направиха този дявол учител на ангели?

Чу думите ми един остроумен старец. Засмя се и каза:

Изпратил падишахът своя син да учи

и на гърдите му завързал сребърна дъска.

 

Там пишело със златни букви,

че учителската строгост

е по-добра от ласката на бащина ръка.