Саади
Гюлестан (5) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

3

Слушал съм за един царски син, че бил нисък и с черти уродливи, а братята му — високи и красиви. Веднъж бащата го погледнал с отвращение и презрение. Младежът бил прозорлив и казал:

— О, татко, по-добре нисък мъдрец, отколкото висок глупец! Не всеки, който е висок и строен, за уважение е достоен; овцата принадлежи към чистите животни, а слонът — все едно, че е мърша!

Тур планина — най-ниска тя е на земята,

но за аллах е най-висока, че е свята.

* * *

Дали си чул как слабият мъдрец

е казал на глупака дебелак:

„Дори най-слабият арабски кон

от най-дебелото магаре е по-як“.

Бащата се засмял и стълбовете на държавата одобрили неговите думи, а у братята това предизвикало смъртна обида.

Човек додето не продума дума,

кой знае — глупав ли е той, или — с акъл.

И не мисли, че всичко шарено е черга,

а може би да е и тигър зъл.

Чувал съм, че в това време против царя настъпвал опасен враг. И когато войските на двете страни се срещнали, младежът излязъл пръв на бойното поле. При това той възкликнал:

Не съм аз този, чийто гръб ще видиш в боя,

а онзи, който в кърви вдига меч.

 

Тоз, който влиза в бой, на свойта кръв разчита,

а бяга ли — разчита на кръвта на цялата войска.

Като казал това, той се втурнал към вражеската войска и свалил няколко ратника. Върнал се при баща си, целунал праха пред нозете му и произнесъл:

Навярно ти се струвам слаб, нищожен,

но не със ръста мери се честта.

 

И мършавият кон във боя влиза,

охранената крава — за месо е тя.

Разказват, че много били враговете и малко — във войската на царя — мъжете. Част от тях побягнали. Тогава младежът викнал:

— Хей, мъже, бийте врага или женски дрехи облечете сега!

Думите му вдъхнали храброст на конниците и те дружно нападнали нашествениците. Чух, че този ден удържали победа. Господарят целунал сина си по очите и челото и го прегърнал; от ден на ден му ставал все по-драг и мил и накрая за свой наследник го провъзгласил.

Завиждайки му, братята сложили отрова в неговата храна. Сестра му забелязала това от пруста и хлопнала прозорчето. Младежът се досетил, отдръпнал ръка от храната и казал:

— Не е справедливо доблестните мъже да умират, а некадърните — местата им да забират!

Дори и птицата Хома[1] да се затрие,

под сянката на кукумявка кой ли ще се скрие.

Съобщили за случилото се на бащата. Той извикал братята и сурово ги наказал. След това отделил на всеки определена област, така че утихнали смутовете в страната и изчезнала враждата — нали казват, че десет дервиша на един креват могат да спят прекрасно, но на двама царе в една страна е тясно.

Светецът, вкусил залък хляб, готов е

останалото на бедняка да даде.

 

А царят, завладял една държава,

и други се стреми да окраде.

Бележки

[1] Хома — огромна приказна птица, носеща щастие. Според легендата върху когото падне нейната сянка, той става цар. Хома не напада живи същества, а се храни с кости. Игра на думи — от хомаюн — щастлив.