Саади
Гюлестан (118) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

26

Видях аз един дебел глупак, облечен в скъпоценен халат, възседнал арабски кон, а на главата му блестеше чалма от тънко и скъпо египетско платно. Някой ме попита:

— Саади, как ти изглежда този пъстър брокат върху главата на този глупав ат?

— Това е грамота с гнусно съдържание — отвърнах аз, — написана със златни букви!

Че е животно — на магарето личи,

прилича на теле, но като вол мучи.

Добрата душа е по-добра от хиляди копринени дрехи.

Не можеш да твърдиш,

че туй животно на човек прилича —

дори по дрехата му

и по това, което той владее.

 

Във външността му проникни —

да разбереш тогава,

че няма нищо друго освен кръв,

която може някой ден да се пролее.

* * *

Дори да обеднее благородният човек,

не ще е недостоен и безроден.

 

С пирони златни своя праг да обкове —

юдеят няма да е благороден.