Саади
Гюлестан (77) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

34

Някакъв сирийски аскет живял в гората и се хранел на дърветата с листата. Веднъж го навестил един цар и му казал:

— Ако желаеш, аз ще ти осигуря място в града, за да можеш да се молиш по-спокойно, та хората да се радват на твоето благодатно дихание и да подражават на благочестивите ти деяния!

Отшелникът не се съгласил. Тогава един от везирите му казал:

— Би следвало от уважение към царя да дойдеш за няколко дни в града и да огледаш това място. И ако чистотата на твоя живот, о, свети човече, помътнее дори малко от общуването със страничните за тебе неща, постъпи, както искаш.

Богомолецът се отправил към града. Настанили го в царската градина. Това място омайвало сърцето и веселяло душата под небето:

Страните на красавици са тука розите червени,

а техните къдрици са зюмбюлите отвъд.

 

Цветята, свити от студа последен,

приличат на деца, несукали от майчината гръд.

* * *

Цветята, разцъфтели върху клоните на всеки нар,

пламтят в зелените листа подобно на пожар.

Царят веднага му изпратил прекрасна робиня.

С такава красота ще съблазниш светеца,

ще съгреши той с нея изведнъж.

 

Щом я погледне ще изгуби мигом

покоя на душата си и праведният мъж.

А след нея изпратил на отшелника и един роб, който бил поразително красив и прелестно строен.

От жажда покрай него хората загиват,

а виночерпецът спокойно чашата държи.

 

Очите не престават да го съзерцават,

тъй както жадният със поглед над Ефрат кръжи.

Отшелникът започнал да се храни с изискани ястия, да носи красиви дрехи, да се наслаждава на благоухаещи плодове, на всякакви сладости и да се любува на красотата на роба и робинята. А мъдреците казват: „Красивите къдрици на прелестните хубавици са окови за нозете на разума и капан за хитрите птици!“

Това, което имах, ти получи като дан.

Сега съм хитра птица, ти — капан.

С една дума, блаженото сподвижничество на отшелника се нарушило; нали казват:

И всеки праведник — и старец, и мюрид[1],

и златоустият със чистота в душата,

 

щом само малко поживеят в тоя свят,

затъват в грехове, както в меда мухата.

Веднъж царят пожелал да го види. Забелязал той, че предишният вид на отшелника се е изменил: бил бял и затлъстял. Аскетът лежал върху копринена възглавница, а прекрасният прислужник край него държал ветрило от паунови пера. Царят изразил задоволството си от добрия вид на отшелника и започнал да беседва с него. Към края на разговора царят казал:

— От всички хора на тоя свят аз уважавам две съсловия — учените и отшелниците!

На разговора присъствувал и един везир — голям философ, човек, който познавал света. Той промълвил:

— О, повелителю, разумът изисква да облагодетелствуваш и двете съсловия: на учените давай пари, за да се занимават още повече, а на отшелниците не давай нищо, за да си останат отшелници!

Красивата жена не се нуждае

от пръстени, огърлици и гривни.

 

Благочестивият и свят дервиш да няма

излишен гняв за дарове противни.

* * *

Да имам и за още да ламтя аз диво —

не е отшелник — да рекат, е справедливо.

Бележки

[1] Мюрид — послушник, ученик на имам или шейх, който е последовател на мюридизма — реакционно религиозно политическо движение сред мюсюлманите, което изпитва фанатична ненавист към всички друговерци и защищава класовите интереси на светските и духовните феодали.