Саади
Гюлестан (18) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

16

Един мой приятел дойде при мен да ми се оплаче от нещастната си съдба.

— Парите — каза той — са малко, а семейството ми е голямо и нямам сили да понеса тежестта на бедността. Неведнъж мислех да отида в друга страна, там както и да живея, никой няма да знае за моите сполуки и несполуки —

И не един, безименен, от глад смъртта дочака,

отлитнаха душите им, но никой не заплака —

но аз се страхувам от злорадството на враговете, които издевателски ще ми се надсмеят и като назоват грижата за семейството безчовечност, ще изблеят:

Не гледай ти към този безсърдечен

човек без щастие, че той

 

децата и жена си е оставил,

за да намери някой ден покой.

Както е известно, аз разбирам нещо от науката за сметководенето и ако от уважение към вашия сан ми определят някакво възнаграждение, което би послужило за успокоение на духа ми, то целият ми останал живот няма да стигне, за да ви се отблагодаря.

— Службата при царя, брат — казах му аз, — има две страни — надежда за хляб и страх за живота; несъвместимо е с разума на благоразумните хора заради тази надежда да понасят такъв страх.

Не ще продума никой на бедняка пред вратата:

„Плати си дълговете за земята!“

 

Или се примири със грижите и със скръбта,

или с достойнство приеми съдбата.

Той отвърна:

— Тези думи не се отнасят до моето положение и ти не отговори на молбата ми, сякаш не си чувал: който се занимава с мошеничество, при броене сякаш ръцете му треперят.

Към истината милостта на бога е сторъка,

не съм видял човек в прав път да се обърка.

Мъдреците казват:

— Четирима се страхуват от други четирима: разбойникът — от царя, крадецът — от пазача, мошеникът — от доносника и блудницата — от мухтасиба; но на когото сметките са верни — живее без мисли черни!

Не бива да си разточителен във службата, щом

искаш да не дочуеш упрек

ти от твоя враг по-късно.

 

Бъди добър, от никого не се страхувай:

перачките с бухалка само перат прането мръсно.

— Знаеш ли — промълвих аз, — за твоето положение много подхожда разказът за лисицата: видели я да се мята на земята извън себе си, да ляга и да бяга. Някой й казал:

— Каква беда ти се е случила? Какво е предизвикало толкова страх у теб?

Тя отговорила:

— Чух, че ловят всяка камила, за да я принудят да работи насила!

Онзи казал:

— О, глупачке, какво отношение има камилата към теб и какво общо имаш ти с нея?

— Мълчи — възразила тя, — ако от злоба завистниците кажат, че аз съм камила и ме уловят, кой ще се погрижи за моето освобождаване и за това — да се изясни положението ми. Нали докато донесат противоотрова от Ирак, ухапаният от змията ще умре!

— Така е и с теб продължих аз. — Макар че си доблестен и честен и с правдивост, и вярност — известен, в засада се таят зложелатели и всеки ъгъл крие отмъстители и предатели. Ако направят за теб донос пред царя и му кажат, че притежаваш тъкмо противоположните качества на онези, които съставляват твоите добродетели, и ти трябва да отговаряш пред падишаха, та кой ще посмее да промълви за теб поне думичка? Затова аз те съветвам да се радваш на царството на малките радости и да се откажеш от стремежа към висока длъжност.

Морето крие не една беда,

щом търсиш безопасност — на брега е тя.

Щом изслуша тези думи, моят приятел се разгневи, намръщи се и започна да ме оскърбява:

— Ех, че разум, ех, че разсъдливост! Ето ти знания и проницателност! Верни са думите на мъдреца, който е казал: „Приятелите се познават, когато си в затвора, а около масата всички врагове изглеждат добри хора!“

Не вярвай на приятел, щом те хвали,

когато преживяваш дни честити.

 

Приятелството се познава

в нещастията и бедите.

Видях, че моят приятел се сърди и със злоба слуша съветите ми. Тогава отидох при Сахебдиван[1], управителя на хазната, и му разказах като на стар познат за състоянието на моя приятел, разкрих неговите способности и достойнства така, че му дадоха работа.

След известно време забелязаха неговите прекрасни черти, одобриха разсъдливостта му и той беше назначен на по-висока длъжност. И така, все по-високо се издигаше звездата на неговото щастие, все по-ярко гореше, докато не достигна апогея — разположението на царя; стана приближен на султана, съветник по сърце и доверено лице.

Аз се радвах на неговото благоденствие и казах:

Не се страхувай ти

и не тъгувай при беда,

 

нали във мрака скрит е

изворът на живата вода.

* * *

Човеко страдащ, не изпадай във унилост,

че винаги във милосърдните ще се намери милост.

* * *

Търпи, не страдай, щом задухат

над теб превратни ветрове,

търпението е горчиво,

но носи сладки плодове.

В това време се отправих с няколко приятели в далечно пътешествие и когато се връщах от поклонението в Мека, той ме срещна — на два дни път от града. Видът му беше — да го съжалиш, и приличаше на изпаднал дервиш.

Попитах го:

— Какво се е случило с теб?

— Случи се това — отвърна той, — което ти предсказа, преди да постъпя в двореца на шаха. Хората ми завидяха. Обвиниха ме в коварство, а царят — да пребъде царството му — не благоволи да вникне в случая, както би трябвало да бъде, за да прозре истината, старите приятели и близките познати не пророниха нито думичка в защита на моята служба: бяха забравили старата дружба.

Не си ли виждал как пред някакъв велможа

се кланят всички, свити до земята чак.

 

Но падне ли от власт, забравен от съдбата,

светът ще го настъпи по главата с крак.

С една дума, подложиха ме на физически изтезания и едва тази седмица, когато пристигна добрата вест за твоето благополучно завръщане от поклонението, свалиха от мен тежките окови, като ми отнеха цялото състояние.

За какво ти е букет набран,

по-добре вземи ти Гюлестан.

Аз промълвих:

— Не се вслуша тогава в моите съвети, нали ти казвах: службата при царя прилича на плаване по море: или се намира съкровище, или от глад ще се умре.

Търговецът или ще тъне в злато до ушите,

или ще го изхвърлят мъртъв на брега вълните.

Но аз реших, че повече не е нужно да посипвам сол в душевната му рана и да я чопля с упреци, затова се ограничих с тези думи:

Не знаеше ли, че ще си в окови,

щом никой не послуша ти околовръст?

 

Ако от жилото му се страхуваш,

във дупката на скорпион не бъркай с пръст.

Бележки

[1] Сахебдиван — титла на везира и съветника Абак-хан Шамс ад-Дин Джувайни, покровител на Саади, който му е посветил няколко касиди и цяла книга — стихотворен сборник с дидактико-лирическо съдържание.