Саади
Гюлестан (12) (Градина на розите)

10

Веднъж аз се молех в съборната джамия на Дамаск пред гробницата на пророка Йоан Кръстител (мир на праха му!). Случи се така, че там дойде на поклонение един арабски цар, известен със своята несправедливост. Той изрече молитвата си и се помоли да се сбъднат желанията му.

Нищ и богат — два раба, и еднакъв им е краят,

но от аллах богатите по́ се нуждаят.

След това се обърна към мен:

— Говорят за вас, дервишите, че сте великодушни и мислите ви са близко до бога; поучи ме с някоя своя молитва, тъй като се страхувам от един силен враг!

Аз му отвърнах:

— Към бедните хора бъди добряк и няма да се страхуваш от силния враг!

Щом си могъщ

и твойта длан е яка,

престъпно е да чупиш ти

ръката на бедняка.

 

Не се страхува този, който

към хората в беда е милостив,

че падне ли той сам, едва ли

ще му помогне някой жив!

 

Щом злото си посял и чакаш

да изкласи доброто,

напразно дълго си размахвал

на празните мечти крилото.

 

Мини — и справедлив, и честен —

през иглено ухо отвъд,

че иначе — ще дойде скоро

денят на твоя страшен съд.

* * *

И бял, и черен, малък и голям —

едно е тялото у синовете на Адам.

 

Но само пръста ти да порази съдбата —

веднага ще те заболи главата.

 

И ако ти на другите не даваш лек —

едва ли трябва да се назовеш човек.