Саади
Гюлестан (167) (Градина на розите)

2

Някакъв мъдрец поучавал синовете си:

Скъпи мои, научете някакъв занаят, тъй като богатствата и светските блага не заслужават доверие: в този свят лесно могат да изчезнат и златото, и среброто: или крадец ще ги открадне, или самият собственик малко по малко ще ги изхарчи; а занаятът — това е жив извор и вечно богатство. Ако човек, който владее някакъв занаят, бъде лишен от власт, не е беда, тъй като изкуството в душата му е богатство. Където и да отиде, навсякъде ще срещне уважение и ще седне на почетно място, а човек, който не владее никакъв занаят, винаги мизерува и гладува.

Щом си притежавал власт —

трудно ще се подчиняваш,

или — бил ли си любим —

как обиден ще оставаш!

* * *

Веднъж във Сирия настъпил смут,

захвърлил всеки своя стар хамут:

 

момчетата от село, с радост плаха,

везири станали на падишаха,

 

а слабоумните везирски синове

овесили на село носове.

* * *

Наследството щом чакаш на баща си,

учи се ти от него вдъхновен,

че може някога да се получи

да пропилееш всичко и за ден.