Саади
Гюлестан (167) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

2

Някакъв мъдрец поучавал синовете си:

Скъпи мои, научете някакъв занаят, тъй като богатствата и светските блага не заслужават доверие: в този свят лесно могат да изчезнат и златото, и среброто: или крадец ще ги открадне, или самият собственик малко по малко ще ги изхарчи; а занаятът — това е жив извор и вечно богатство. Ако човек, който владее някакъв занаят, бъде лишен от власт, не е беда, тъй като изкуството в душата му е богатство. Където и да отиде, навсякъде ще срещне уважение и ще седне на почетно място, а човек, който не владее никакъв занаят, винаги мизерува и гладува.

Щом си притежавал власт —

трудно ще се подчиняваш,

или — бил ли си любим —

как обиден ще оставаш!

* * *

Веднъж във Сирия настъпил смут,

захвърлил всеки своя стар хамут:

 

момчетата от село, с радост плаха,

везири станали на падишаха,

 

а слабоумните везирски синове

овесили на село носове.

* * *

Наследството щом чакаш на баща си,

учи се ти от него вдъхновен,

че може някога да се получи

да пропилееш всичко и за ден.