Саади
Гюлестан (34) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

32

Някакъв измамник си сплел косите и взел да се представя за потомък на Али. Влязъл в един град заедно с кервана, който идвал от Хеджаз, и заявил, че се връща от хаджилък. След това с касида[1] пред царя се явил, като го уверил, че сам я е съчинил. Царят го дарил богато, оказал му почести и благодеяния. Един от царските приближени, който наскоро се бил върнал от морско пътешествие, възкликнал:

— Но аз го видях в Басра по време на празника на жертвоприношението. Какъв хаджия може да бъде той?

Обадил се друг:

— Та нали баща му е християнин от Малатя[2], как е станал потомък на Али?

А стихотворението, което представил за свое, намерили в дивана на Анвари[3]… Царят заповядал да напердашат измамника и да го изгонят за лъжите, които наговорил. Онзи казал:

— О, повелителю на света! В мен останаха още няколко думи, позволи ми да ги кажа и тях и ако не са верни, готов съм да понеса всякакво наказание!

— Кои са те? — попитал царят.

Измамникът промълвил:

Ако получиш ти от чуждоземец мляко,

то знай, че половината ще е вода!

 

Макар да се наслуша на лъжи, прости ми,

че много лъже, който е познал света.

Царят се разсмял и казал:

— Навярно през целия си живот не си изричал по-верни думи!

Той заповядал да му дадат всичко, което пожелае, и измамникът си отишъл доволен.

Бележки

[1] Касида — вид поучително или хвалебствено стихотворение, близко до одата. Може да бъде и с философско съдържание.

[2] Малатя — град в Мала Азия. По времето на Саади е в състава на Византия.

[3] Анвари — знаменит персийски поет-панегирик, който умира в края на XII век. Учи в Тус, след това попада в двореца на селджукския султан Санджар и след смъртта на последния (1157) напуска двореца и дълго време води уединен живот, осъждайки се до края на дните си, не е писал панегирики.