Саади
Гюлестан (112) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

20

Веднъж през зимата, по време на лов, един цар с няколко от своите приближени се отдалечил доста от двореца. Настъпила вечерта. Царят видял наблизо селска колиба и казал:

— Тази нощ ще спим там, за да не замръзнем!

— Недостойно е за високия сан на царя — отвърнал един от везирите — да търси подслон в дома на прост селянин. Ще опънем тук шатра и ще разпалим огън!

Щом разбрал това, селянинът приготвил, каквото имал подръка, занесъл го на царя, целунал праха пред нозете му и казал:

— Величието на господаря нямаше да загуби от блясъка си, ако той беше влязъл в нашата колиба, но навярно съветниците не искат да се възвиси достойнството на селянина!

Харесали на царя тези думи и през нощта всички се преместили в колибата. На сутринта благородният господар му подарил скъп халат и други дарове. Селянинът изпратил гостите с думите:

Величието на султана с нищо не пострада,

че погостува той на селянин обикновен.

 

Калпакът селски слънцето достигна,

от сянката султанска осенен.