Саади
Гюлестан (8) (Градина на розите)

6

На един царски прием четели от книгата „Шах-наме“ — за падането на Захак^[1] и въздигането на Ферейдун.

Везирът попитал царя:

— Как да се обясни това — нали Ферейдун не е имал нито съкровища, нито владения, нито дружини — как е завладял царството?

Шахът отговорил:

— Както си слушал, около него се обединил угнетеният народ, подкрепил го и той завладял царството!

— Царю честити — продължил везирът, — ако сплотяването на народа е източник за въздигането на властта, ти защо го разгонваш? Излиза, че не знаеш да царуваш.

Грижи най-добри войската заслужава,

че султанът със войската управлява.

Царят казал:

— По какъв начин мога да обединя около себе си войската и народа?

— За да обедини народа — отговорил везирът, — шахът трябва да бъде справедлив и щедър: тогава хората ще могат да живеят спокойно под сянката на неговото управление достойно. При теб няма нито справедливост, нито щедрост!

Угнетителят не може дълго да царува,

както и вълкът да се превърне на овчар.

 

Щом с насилие и гнет страната мъчи —

свойто царство сам подрива този цар.

Не се харесали на царя съветите на мъдрия везир. Намръщил се властелинът от тези думи и хвърлил везира в тъмница.

Не минало много време и братовчедите на царя въстанали против него. Подготвили бойни дружини, за да си възвърнат бащините владения.

Поданиците, които били разпръснати по света, доведени до отчаяние от насилията му, се събрали около въстаналите роднини, умножили тяхната сила и властта била изтръгната от ръцете на царя. Утвърдило се господството на неговите врагове.

Падишахът, който е тиранин,

враг приятелят му ще е в тежък ден.

 

Уважава ли народа и войската,

дълго ще царува той блажен.