Саади
Гюлестан (28) (Градина на розите)

26

Разказват за един жесток човек, който купувал на ниска цена дърва от бедняците и след това ги продавал доста изгодно на богаташите. Един мъж с чиста съвест, като го срещнал, му казал:

Змия ли си, че хапеш със отрова,

или, понеже грабиш, ти си сова?

* * *

Макар към всички да си невъзможен,

пред бога всемогъщ ти си нищожен.

 

И не измъчвай хората с властта,

да не дочуе бог ненавистта.

Злодеят се обидил от тези думи, намръщил се, но не обърнал внимание на предупреждението. Но ето че една нощ огънят от кухнята се прехвърлил под навеса за дърва, изгорил цялото му имущество и го преместил от меката постеля върху топлата пепел.

Онзи, благочестивият човек, минал тогава случайно тъдява и го чул да казва на приятелите си:

— Не знам откъде се взе тоя пожар в моя хамбар?

Благочестивият възкликнал:

— Този огън е от дима на бедняшките въздишки!

Пази се от въздишките човешки,

не могат да се скрият рани, щом са тежки.

 

И ако можеш, всяка мъка утеши,

въздишка може тоя свят да разруши.

Върху короната на Кей-Хосроу^[1] било написано:

Колко векове и колко хора

ще ни тъпчат, станем ли на прах!

 

Както царството от друг сме взели,

тъй и ще премине то в друг шах.