Саади
Гюлестан (66) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

23

Божието милосърдие пратило на някакъв човек, затънал в грехове, светла благодат и той отново се върнал при праведниците. Благодарение на общуването с дервиши, на похвалните му деяния и чистотата на душата порочните наклонности на неговия нрав били заменени с благородни качества и той укротил чувствените си влечения. Въпреки това клюкарите продължавали да злословят за него, че е такъв, какъвто е бил преди, и че въздържаността и благочестието му не заслужават доверие.

Ще се спаси от бога този, който

със добро го поменува,

ала от хорския език

спасение не съществува.

Той не издържал обидите от злите езици и се оплакал на своя наставник. Онзи му отговорил:

— Как ще можеш да се отблагодариш на бога за такава милост, щом си по-добър, отколкото хората те мислят?

Не казвай повече: „От злоба

клеветниците хулят роба,

 

злословят срещу мен със стръв,

мърсят пролятата ми кръв!“

 

Бъди добър, макар охулен,

отколкото — мръсник притулен.

Аз би трябвало да мисля и да се тревожа за това, че доброто мнение на хората за мен е стигнало до съвършенство, а аз съм самото несъвършенство.

О, ако върша туй, което сам говоря,

аз портите на рая ще отворя.

* * *

Макар и нещо да укрия от съседа,

знам: винаги аллах над мене гледа.

* * *

Затваряме ний пътната врата,

пороците ни да останат в тайна,

 

но можеш ли да скриеш нещо ти

пред бога във вселената безкрайна!