Саади
Гюлестан (185) (Градина на розите)

Осма глава
За правилата на общуването

Земните блага са дадени, за да осигуряват спокоен живот, а животът не е даден за натрупване на блага. Попитали умния човек: „Кой е щастлив и кой е нещастен?“ Той казал: „Щастлив е онзи, който е сял и ял, а нещастен, който — оставил всичко — е умрял!“

Не се моли за този, който

едно добро не е създал.

Той цял живот блага събира,

но ни с едно не е живял.

* * *

Мойсей, вечна му памет, съветвал Гарун^[1]: „Бъди добър към другите, както бог е добър към теб!“ Не го послушал горделивият Гарун и ти си чул за неговата смърт:

Тоз, който не твори добро

със свойто злато и сребро,

със златото и със среброто

сам своята глава купува.

 

Щом искаш да се радваш ти

на този и на онзи свят,

ти все едно прави добро.

тъй както бог за теб добрува.

Арабите казват: „Върши добрини, но не натяквай за тях и ползата от това ще се върне при теб!“ Или: „Дарявай, но не търси признателност, тъй като изгодата от това сама ще дойде при теб“.

На щедростта дървото,

дето израсте,

до небесата се издига там

върхът му животворен.

 

Щом се надяваш ти

да вкусиш зрели плодове,

със думи за отплата не пили

ти неговия корен.

* * *

Благодари на бог за туй, което имаш,

макар че нищо от ръцете му не си поел.

 

Не чакай почести, че служиш на султана,

благодари му, че на служба те е взел.

* * *

Двама напразно са се трудили и безполезно са се старали: онзи, който е спестявал, без да се е възползувал от натрупаното, и този, който е научил нещо, а след това не е направил нищо.

Каквито и науки да изучиш —

на дело не приложиш ли ги — си неук.

 

Самарът му да натежи от книги —

оселът ще е същият кютюк.

 

Как може глупавата му глава да се досети

с дърва ли, с книги ли се движи там и тук.

Науката съществува, за да подкрепя вярата, а не за придобиване на земни блага.

Без знания, въздържаност и без мечти

е все едно, че жънеш и изгаряш всичко ти.

Невъздържаният учен е слепец, който държи факел.

Ако живота свой си пропилял,

парите си на вятъра си дал.

Държавата придобива красота благодарение на учените, а вярата достига съвършенство благодарение на въздържаните хора. Царете се нуждаят от обществото на мъдреците повече, отколкото мъдреците — от близостта на царете.

Един съвет послушай, падишахо,

от него няма по-добър в света:

 

Дай власт на умни хора само,

макар че не за умни е властта.

* * *

Три неща са краткотрайни: богатство без търговия, наука без спорове и държава без политика.

* * *

Добрината към лошите е жестокост към добрите; да прощаваш на потисниците, значи да потискаш бедните.

Щом станеш ласкав и грижовен към подлеца,

на глупостите му ще носиш ти венеца.

Не трябва да се вярва в дружбата с царя и в приятния глас на детето, първата свършва заради едно подозрение, а вторият се изменя за една нощ.

Не давай своето сърце

на този, който хиляди владее,

 

че само щом го отдадеш —

ще питаш след това къде е.

Не изказвай всяка тайна пред приятеля си, понеже след време той може да ти стане враг. Не причинявай на врага си всяко зло, което можеш да му причиниш, тъй като може да се случи така, че след време да ти стане приятел. Тайната, която искаше да запазиш от всички, не я разкривай пред никого, дори пред най-верния си приятел, тъй като този приятел може да има свои верни приятели — и така да се образува цяла верига.

Ти по-добре мълчи, отколкото да молиш:

„Това, което чу, край нас да си умре!“

 

Водата прегради до извора, бедняко,

че стане ли река, не може да се спре.

* * *

Щом искаш нещо да остане тайно,

не го повтаряй там и тук безкрайно.

Целта на слабия враг, който проявява покорство и изразява приятелско разположение, се състои само в това, да стане силен. Тогава щом като казват: „Не трябва да се вярва в приятелството на приятелите“, то как може да се разчита на ласкателството на враговете?

* * *

Който смята слабия враг за нищожен, прилича на онзи, който с пренебрежение оставя малкото въгленче да гори.

Доде е малък, огъня гаси,

че може — пламнал — да изпепели земята.

 

Не чакай твоя враг да стреля пръв,

щом в твоята ръка трепти стрелата.

* * *

Когато разговаряш с нечии врагове, говори така, че да не се срамуваш от тях, ако един ден те станат приятели.

Жив огън е борбата между двама врагове,

клеветникът с дърва край огъня снове.

 

Когато между двамата затихне спора,

ще бъде тъжен той — защо така бе, хора!

 

И затова подобен огън не пали, че току-виж,

сам в неговия ад ще изгориш.

* * *

Внимателно, ако споделяш нещо,

защото дебнат подлите души.

 

По-тихо говори покрай стената,

че може тя да е с уши.

* * *

Който живее в мир с враговете, обижда приятелите си.

И по-далече от приятелския праг

на този, който е приятел с твоя враг.

Ако се колебаеш да произнесеш някоя присъда, избери онова решение, което ще причини по-малко зло.

С добрите хора сам бъди добър,

в кавга не влизай зарад чужд хатър.

Ако работата може да се уреди със злато, не трябва да рискуваш живота си. Арабите казват: „Мечът трябва да бъде последната хитрост“.

Щом няма полза от хитра реч,

тогава можеш да размахваш меч.

* * *

Не щади слабия враг, защото, ако стане силен, няма да те пощади!

Врагът безпомощен ли пада —

не дрънкай, че си всемогъщ.

Във всяка кост се крие мозък,

във всяка риза — мъж.

* * *

Онзи, който унищожи злодея, ще спаси хората от злодействата му, а самия него от божието наказание.

Съчувствието е похвално нещо,

но не лекувай своя враг с балсам.

 

Да бъдеш милосърден към злодея,

е зло към синовете на Адам.

* * *

Да приемаш съвети от врагове, е грешка, но трябва да ги изслушваш, за да постъпваш обратно. Това е най-правилният начин на действие.

Пази се от съвета на врага, че може

от каене по коленете си да удряш със ръце.

 

Щом прав като стрела, той път ти е показал,

свърни наляво, там е твойта цел.

* * *

Прекаленият гняв предизвиква страх, а неуместната ласка лишава от уважение. Не бъди толкова груб, че да дотягаш на всички, но не проявявай и излишна смиреност, за да не те оскърбяват.

И строг, и кротък вредом да си сам:

с нож се лекува, но след туй — с балсам.

 

Благоразумният човек не се поддава

на крайността, която унижава.

 

Над хората не вдига своя бой,

но не търпи да е обиждан той.

* * *

Един овчар продумал пред баща си:

„Мъдрецо, дай ми някакъв съвет!“

 

И чул: „Щом видиш вълк — да нямаш милост

и всичко в стадото ще е наред“.

Двамина са враговете на държавата и вярата: жестокият цар и невежият отшелник.

Да управлява този цар,

на който бог е господар.

* * *

Царят не трябва да проявява прекомерен гняв към враговете си, за да не загуби доверието на приятелите си, тъй като пламъкът на гнева обхваща първо този, който се гневи, а дали след това неговият език ще достигне до врага, или няма да достигне, не е известно.

Адамов сине, произлязъл от прахта,

не ти прилича никак гордостта.

 

Ти толкоз си жесток и безпощаден,

че не от прах — от огън си създаден.

 

Един отшелник срещнах в моя друм

и казах: „На невежия дай ум!“

 

„Смири се като прах — подзе бедняка —

или, що знаеш, дай на прахоляка!“

* * *

Злонравият човек е пленник на силния враг, той няма да избегне неговото наказание, където и да отиде.

Злонравият да се спаси

от злото — чист и прав,

в беда ще бъде пак

от своя собствен нрав.

* * *

Бъди спокоен, докато си уверен, че сред вражеската войска цари безредие; но когато неприятелят се обедини, пази се от разбъркване в своите редици.

Щом видиш, че сами се бият враговете,

да са приятни с твоите другари часовете.

Но ако те се съберат в юмрук,

към крепостта да те не спрат и боговете.

* * *

Когато врагът изчерпа всички хитрости, той прибягва до дружбата и тогава с помощта на тази дружба може да ти причини такива беди, каквито не би съумял да ти стори никой враг.

* * *

Постарай се да смажеш главата на змията с ръката на врага. Който и да победи — ще бъде извършено едно добро дело: ако победи врагът — змията ще бъде убита, а ако победи тя — ще се избавиш от врага.

Бъди внимателен и смел,

с враг слаб щом влезеш в бой.

Дори и лъвската глава,

отчаян, ще размаже той.

* * *

Премълчи, ако знаеш, че твоята вест ще огорчи някое сърце, нека друг я предаде.

О, славей, с вести хубави за пролетта ме огласи,

а щом са лоши те — за себе си ги запази.

* * *

Не съобщавай на царя за предателство, ако не си сигурен, че ще го приеме с одобрение — в противен случай сам ще ускориш гибелта си.

Тогава само стреляй

с оръжието на речта,

когато знаеш — ще попаднат

думите в целта.

* * *

Който поучава твърдоглавец, сам има нужда от наставления.

* * *

Не се поддавай на лъжата на врага и не купувай високопарни думи от заклет мазник: първият е поставил мрежата на коварството, а другият е разстлал покривката на користолюбието. Само на глупака харесват похвалите. Така закланата овца, надута за дране, изглежда тлъста.

От този, който търси някаква изгода,

не слушай ти похвалите му — водопад,

 

че не изпълниш ли молба от него,

пороците ти двеста пъти ще пресметне с яд.

* * *

Докато някой не посочи недостатъците на говорещия, речта му няма да стане гладка.

Не смятай, че си сладкодумен,

ако те хвали някой слабоумен.

* * *

Всеки човек смята собствения си ум за съвършен, а детето си — за най-красиво.

Юдей и мюсюлманин спор повели,

от който вие бихте се разсмели.

 

Извикал мюсюлманинът: „Щом ти си фукара,

като юдей то нека да умра!“

 

„Кълна се в Петокнижието — възразил юдея, —

не съм ли прав — да бъда като теб — злодея!“

 

И ако разумът изчезне от света,

не ще повярва никой в глупостта!

* * *

Десет души могат да се хранят на една маса, а две кучета не могат да се спогодят край една мърша. Алчният не може да се засити и с целия свят, а онзи, който не е взискателен, се засища само с един хляб. Мъдреците казват: „Да бъдеш въздържан е по-добре, отколкото да си богат“.

Една коричка хляб —

и сити са устата.

За алчните очи са малко

на цялата земя благата.

* * *

И щом баща ми легна тих и блед,

от него чух последния съвет:

 

„Страстта е огън за душата млада,

пази се сам от пламъка на ада.

 

От тази мъка кой ще те спаси —

с водата на смиреност го гаси!“

* * *

Който в дни на могъщество не върши добри дела, в беда ще търпи лишения.

Подлецът е нещастник най-голям,

в дни на беда той страда сам.

* * *

Всичко, което се върши набързо, живее кратко.

От порцелан цял месец правят чаша

в една далечна източна страна.

 

За ден в Мардащ^[2] извайват по стотина,

но имат ли те някаква цена!

* * *

Излюпи ли се, птичето се храни,

безпомощно е малкото дете.

 

Ненужни на човека са крилете,

по ум човекът трябва да расте.

* * *

Навред стъклото можеш да направиш.

Какво се иска — огън и калъп.

Със много труд рубинът се добива

и затова е скъп.

Делата трябва да се вършат с търпение, а който бърза — ще изпита съжаление.

Аз знам от опит в не една пустиня,

че който ходи бавно, стига пръв.

 

Без дъх препусналият кон остава,

а керванджията пак крачи като лъв.

За невежия няма нищо по-добро от мълчанието. Ако той разбере този добър съвет, от невежеството му няма да има и следа.

Щом нямаш ум, ти по-добре езика

зад зъбите си дръж.

 

По тежината празен орех се познава,

а по езика — глупавият мъж.

* * *

Магаре учел да приказва някакъв глупак

и много труд положил от зори до мрак.

 

Мъдрецът казал: „За какво се трудиш ти, човече?

За подбив и за смях си станал вече.

 

Животното не ще продума — то личи, —

ти по-добре от него на мълчание се научи!“

* * *

Тоз, що говори, а не мисли,

по пътя на лъжата е поел.

 

Или приказвай като хората със разум,

или мълчи като осел.

* * *

Когато някой спори с по-умен човек, от желание да разкрие колко е умен и възвисен, ще му покаже само, че от разум съвсем е лишен.

По-стар от теб

когато заговори живо,

и повече ти знаеш —

слушай търпеливо.

* * *

Който общува със злодеи — добро няма да види.

Щом ангел с дявол приятелство завърже,

коварството той ще изучи бърже.

 

Ти от злодея не очаквай кяр,

тъй както няма нийде вълк — кожар.

 

Не забелязвай в никого ти тайните пороци,

че после ще търпиш най-зли уроци.

Който е учил, но с науката не живее, прилича на този, който оре, но не сее.

* * *

В тялото, лишено от сърце, няма място за мисъл дълбока; черупка без ядка — не е стока.

* * *

Не всеки, който в спора с ловкост е известен — в спогодбата е честен.

Красавица извива стан,

но вдигнеш ли яшмака —

че бабичка е туй, —

уплахата те чака.

* * *

Ако всички нощи бяха „нощи на могъществото“, то нощта на могъществото нямаше да има никаква цена.

Да беше всеки камък

бадахшански лал^[3],

цена една и съща

би им дал.

* * *

Не всеки, който е красив и величав, притежава и добър нрав. Важни са делата, а не видът.

По външни признаци ще разбереш човека и за ден,

в пустинята ще срещнеш бедуини.

 

Ала бъди внимателен за същността,

остава скрита подлата душа години.

Който с великите се сражава, сам себе си побеждава.

В очите си изглеждаш ти велик —

наистина за кривогледия е всичко двойно;

 

но скоро своя череп ще строшиш,

ако с овен излезеш на полето бойно.

* * *

Разумните хора не излизат срещу лъв с голи ръце и празни звуци и не отблъскват меча с юмруци.

Не бой се от лъва свиреп,

със него силата си не мери.

Пред острите му нокти своята ръка

под мишницата прибери.

* * *

Ако слабият се опита със силния силата си да мери, собствената си гибел ще намери.

Къде у слабия човек такава сила,

да влезе във борба с герой?

 

С човек, известен със ръка желязна,

от глупост само може той да влезе в бой.

* * *

Онзи, който съвети не слуша, от упреци ще му дойде до гуша.

Щом за съветите са глухи твоите уши,

когато те упрекват — слушай и мълчи.

* * *

Бездарните хора не могат да гледат талантливите, така както пазарският пес — ловджийското куче; той лае, но не смее да се приближи до ловджийското куче; така и подлеците, които не притежават никакви добродетели, ненавиждат доблестните.

Завистникът затуй си служи с клеветата,

понеже се бои очи в очи — да назове нещата.

* * *

Ако стомахът нямаше такава сила, в мрежата на ловеца нито една птица не би се уловила; а и самият ловец не би поставял капани.

* * *

Мъдрецът яде малко, богомолецът — докато се насити, отшелникът — толкова, че да се държи на нозете си, младият човек — докато не приберат яденето, старецът — докато го избие пот, а скитникът аскет — докато в стомаха му не остане никакво място, а на покривката — нито троха.

Две нощи лакомникът се върти нерад:

едната от преяждане, а втората — от глад.

* * *

Глупаво е да се съветваш с жени и грешно — да проявяваш милост към злодеите.

Щом тигъра ласкаеш като бог —

то значи — към овцете си жесток.

* * *

Ако не убиеш врага, който стои пред теб, на себе си ставаш враг.

Държиш ли камък, а наблизо е змията —

глупак си, щом не й строшиш главата.

* * *

Някои мислят обратното и казват: „По-добре да не се избързва със смъртта на пленниците, тъй като тогава остава възможност за избор; може да ги убиеш, а може и да ги помилваш, а ако убиеш пленник, без да помислиш — може изведнъж да се случи, че си погубил едно добро дело, което е невъзможно да възстановиш“.

Да убиеш някого

не е тъй сложно,

да го възкресиш

е невъзможно.

 

В търпеливостта

е силата могъща,

изпусната стрела

не се завръща.

* * *

Мъдрец, който дружи с невежа, не бива да се надява на уважение. И не е чудно, ако невежият с помощта на своята дързост победи мъдреца в словесния двубой. Та нали камъкът може да строши бисера.

Нищо чудно, ако спре да пее

славеят, със гарван щом живее.

* * *

Човекът честен със търпение се слави,

какво, че го обижда някакъв глупак.

 

Щом камък прост разбие златна чаша,

цената му е същата, а златото е злато пак.

* * *

Не е чудно, че мъдрецът губи дар слово сред невежи; нали барабанът заглушава звука на арфата и миризмата на разваленото сирене убива благоуханието на амбрата.

Видях един глупак да се гордее,

че е обидил някакъв мъдрец,

 

не знаеше, че с гръм и барабанът

ще заглуши хиджазския певец.

* * *

Бисерът става скъпоценен дори ако падне на земята, а прахта е презряна дори ако се извиси до небесата.

* * *

Способността е нищо без възпитание, а възпитанието е безполезно без способност. Пепелта е от висок произход, тъй като огънят е най-голямата стихия. Но никаква дарба не притежава тя и затова е равна на прахта.

Понеже Ханаан е край пустинен,

не са за него и словата на пророка дар.

 

Слави се доблестта, ако я имаш, не с рода си —

след шиповете розата е, Ибрахим е след Азар.

* * *

Истински мускус е този, който благоухае, а не онзи, който е прехвален от своя търговец. Мъдрецът е като сергия: той мълчаливо показва своите достойнства, а невежият прилича на походен барабан, гърми, макар и празен.

За учен мъж, попаднал при невежи,

такава поговорка идва на ума:

 

„Прилича той на хубавица посред слепи

и на Корана на неверници в дома“.

* * *

Приятелят, спечелен със години,

за миг не трябва да обидиш ти самин.

 

След време камъкът рубин ще стане —

да не разбиеш с камък крехкия рубин!

* * *

Разум, подчинен на страстта, е в плен, тъй както слабоволен мъж в ръцете на свадлива жена.

Стои затворена на радостта вратата

в дома, от който се дочуват виковете на жената.

* * *

Разум без сила е хитрост и коварство, а сила без разум е варварство и безумие.

Разсъдък, мъдрост, разум са необходими,

а след това и сан висок,

че всяка власт в ръцете на глупака

е меч към бог.

* * *

Великодушният мъж, който сам яде, но дава и на другите, е по-добър от богомолеца, който притежава блага, но само ги трупа. Който се отказва от страстта, за да угоди на хората, изпада в греховна страст за това, че се е отрекъл от позволената страст.

Отшелник, със сърце — не за небето зажадняло,

е злочест, какво ще види в тъмно огледало?

* * *

Малко по малко става много, капка по капка — вир; онези, които нямат сила в ръцете си, събират дребни камъни, та в подходящ момент да разбият черепа на тиранина.

Капка по капка — става цял поток,

след туй — море под свода синеок.

* * *

От малкото расте големината,

хамбарът се напълва от зърната.

* * *

Ученият не бива да отминава спокойно лекомислието на невежия, тъй като това е вредно и за двамата: първият няма да бъде уважаван отстрани, а във втория невежеството още повече ще се вкорени.

Ако с глупака заговориш с тон умерен,

ще го направиш по-надут и по-високомерен.

* * *

Осъдителен е грехът срещу божите завети, от когото и да е извършен, а още по-лошо е, ако произлиза от учени, тъй като науката е оръжие против сатаната, а когато човек въоръжен попадне в плен, позорът е по-голям.

Беднякът простоват, на нищо ненаучен,

е по-добър от невъздържания учен.

 

Той, сляп, не вижда явната измама,

а другият, със две очи, попада в яма.

* * *

Човешката душа е във властта на един миг, а нашият живот е битие между две небитиета. Затова онзи, който продава вярата си за светски блага, е магаре. Какво могат да купят братята, които продадоха Йосиф? „О, синове Адамови, нима не ви заповядвах да не служите на сатаната!“

С приятел скъп се раздели

от вражите лъжи:

 

я виж, с кого се скара ти

и със кого сдружи!

* * *

Сатаната не се показва пред благочестиви хора, както царя пред разорени търговци.

Не си мисли, че си длъжник

на този, който не се моли,

дори да вие в бедността

от мъки и неволи,

че този, който своя дълг

пред бог не изпълнява,

не ще помисли нито миг

какво със тебе става.

* * *

Хората не си спомнят името на онзи, чийто хляб не са яли докато е бил жив.

* * *

Само бедната вдовица може да разбере вкуса на гроздето, а стопанинът на лозето няма и да го усети.

* * *

Йосиф Праведния — мир на праха му! — по време на сушата в Египет не е ял до насита, за да не забрави хорската беда…

Живееш ли спокойно и богато,

на гладния теглото ти е непознато.

* * *

О, ти, възседнал коня вихрогон, я погледни

как бедното магаре носи мъката дервишка!

 

Ако с глупака заговориш с тон умерен,

ще го направиш по-надут и по-високомерен.

 

Не искай огън от дома на бедния съсед,

не дим се вие там — това е от сърцето му въздишка.

В гладна и сушава година не измъчвай бедняка с излишна дума, ако не можеш да сложиш на раната му мехлем или да оставиш пред него някаква сума.

Магаре видиш ли,

затънало с товара в кал,

със съжаление мини

покрай съдбата му бедняшка.

 

Но спреш ли се

и го запиташ за бедата там,

да го изтеглиш се хвани

за калната опашка.

* * *

Две неща са несъвместими с разума: да ядеш повече, отколкото бог ти е дал, и да умреш по-рано от определения срок.

Плачи, въздишай и кълни смутено —

не ще възпреш това, което ти е предрешено.

 

Лети безгрижен ангел по света,

какво, че в някой дом ще догори свещта.

* * *

О, ти, който търсиш насъщния хляб, остани на мястото си и ще получиш своя дял; а ти, когото търси смъртта, няма да спасиш душата си.

Старай се — или не — за своя хляб насъщен,

ще го получиш пак от божията власт.

 

На тигър и на лъв в устата да се хвърлиш,

ще те разкъсат само в смъртния ти час.

* * *

Ръката няма да докосне онова, което не и се полага, а което й се полага, ще го вземе, където и да се намира.

За Ескяндер дали си слушал,

как в царството на мрака бил?

Но от водата на живота

там друг отпил.

* * *

Рибар, лишен от сполука, няма да улови риба дори в Тигър, а рибата, докато не й удари часът, и на суша няма да умре.

Беднякът гладен по света се скита,

хляб търси той, смъртта за него пита.

* * *

Грешният богаташ е позлатена буца кал, а праведният бедняк — красавица, покрита с прах. Първият е като фараонова брада, украсена със скъпоценни камъни, а вторият наподобява закърпеното Мойсеево расо.

* * *

На добрите хора е съдено бедите им да се превърнат в щастие, а щастието на глупавите потъва на морското дъно.

На този, с власт и със пари,

към бедните с душа неумолима,

 

кажи, че ни богатства, нито власт

на оня свят ще има.

* * *

Завистникът е лишен от божите блага и враждува с невинните хора.

Видях веднъж един глупак

как хулеше мъж знатен завистливо,

 

„Виновни ли са — казах, — че си зле,

от теб живеещите по-щастливо?“

* * *

Не му мисли доброто, щом завижда,

и без това е в плен на глупостта.

 

Защо ти трябва с него да враждуваш? —

По-страшен враг той има — завистта.

* * *

Ученикът, който не проявява старание, е като влюбен без пари; поклонник или хаджия, който не знае пътя, е като сокол без криле; ученият, който не се труди, е като дърво без плодове; а аскет без знания е като къща без врати.

* * *

Коранът е изпратен отгоре, за да придобият хората добри нрави с труд и лишения, а не безсмислено да четат описаните знамения.

* * *

Благочестивият невежа е като пешеходец, който върви, а ленивият учен е конник, заспал на пътя.

* * *

Грешникът, който издига ръце за покаяние, е по-добър от възгорделия се богомолец.

По-добър е кроткият и състрадателен водител

от суровия законовед блюстител.

* * *

Попитали един човек: „На какво прилича учен, който не се труди?“ Той отвърнал: „На пчела, която не дава мед!“

Кажи ти на осата думи зли:

„Щом мед не даваш — не жили!“

* * *

Мъж, който не притежава великодушие, е като жена, а алчният богомолец — като разбойник.

О, ти, облякъл бели дрехи,

за хората добър да бъдеш,

макар че мислите ти черни

приличат на вулкан димящ —

 

към чуждо благо не протягай

ръце, че никак не е важно

дали са къси, или дълги

ръкавите на твоя плащ.

* * *

На двамина сърцата никога няма да се разделят с мъката и нозете им няма да се освободят от глината на съжалението: търговец, чийто кораб е потънал, и наследник на човек, който се е свързал с бедни скитници.

Да те убие на дервиша е простено,

не го ли обдариш ти от сърце смирено.

 

Недей със „синьоризите“ да мериш ръст

или на своя дом сложи с ръка син кръст.

 

Недей дружи на слоновете със пазача,

или прави свой дом за тях и за гледача.

* * *

Халатът, подарен от царя, е ценен, но собствената дреха, макар и извехтяла, е още по-ценна; яденето на велможата е вкусно, но къшеят хляб от собствената торба е още по-вкусен.

С оцет и лук,

ала със собствени ръце добити,

е по-добре, отколкото

да правиш помен с чужди пити.

* * *

Не е съвместимо с разумния начин на действие и с мнението на мъдреците да се приемат наслуки лекарства и да се тръгва по непознат път без керван.

* * *

Попитали имама, наставника Мохамад Газали^[4] — бог да го прости: „По какъв начин постигна такова съвършенство в науката?“ Той отговорил: „Аз не се срамувах да питам за онова, което не знаех!“

Тогава само можеш да очакваш здраве,

пред лекаря когато си откриеш болестта.

 

За всичко питай и срамът от твоите въпроси

ще ти покаже пътя към върха на мъдростта.

* * *

Не бързай да разпитваш за нещо, което така или иначе ще ти стане известно, тъй като това ще намали уважението към теб.

Щом Логман забелязал

във ръката на Дауд

как тежкото желязо

се превива лесно,

 

не го запитал там:

„Това как правиш ти?“ —

той знаел, че и без въпроси

за него туй ще е известно.

* * *

Едно от необходимите правила на съжителството е сам да си построиш дом или ако живееш в чужд, да свикнеш със собственика.

Приказвай с хората, ала за туй, което

ги радва или пък дълбоко ги боли.

 

Мъж умен ако със Маджнун се срещне,

да не приказва друго освен за Лейли.

* * *

Всеки, който общува с глупаци, дори ако техните нрави не са му оказали никакво въздействие, ще бъде подозиран в глупави постъпки; ако отиде в някоя развалина, за да се моли, ще кажат, че е отишъл да пие вино.

И неведнъж успях да забележа:

с невежа ли дружиш, ще си невежа.

 

Поисках от мъдрец съвет най-драг,

той рече: „По-далече от глупак!

 

Ще оглупееш, ако си мъдрец,

осел ще станеш, ако си глупец.“

* * *

Както е известно, търпението на камилата е толкова голямо, че дори и дете може да я улови за повода и да я води сто фарсанга^[5] в пълно подчинение. Но ако срещнат опасна пропаст, в която могат да загинат, а детето, без да знае това, поиска да отиде натам, камилата ще измъкне повода от ръката му и ще престане да го следва; ако е необходима твърдост, търпението е осъдително: не случайно казват, че с кротост няма да превърнеш врага в приятел, а само ще го накараш да буйствува повече.

Бъди прашинка под нозете

на този, който е добър и ласкав;

но ако с тебе той се скара,

прах в очите му хвърли.

 

Не говори великодушно

и много кротко с грубияна,

а от желязото ръждата

с пила най-мека не пили.

* * *

Който се намесва в разговора на другите, за да покаже висотата на своите знания, разкрива дълбочината на своето невежество.

Мъдрецът няма дума да продума,

додето не му зададат въпрос.

 

Непитаният истина да каже,

ще вземат отговора му за прост.

* * *

Под дрехата на тялото ми имаше рана и моят шейх Абу-л Фарадж ибн Джузи — бог да го прости! — всеки ден се осведомяваше: „Е, как е раната ти?“ — и нито веднъж не ме попита: „Къде се намира?“ Но аз разбрах, че той нарочно избягва това, тъй като не е прилично да се назовават всички части на тялото. Не случайно мъдреците казват: „Който не мери думите си, трябва да понася обидата от отговора“.

Додето не се увериш,

че истина ще е речта —

да е затворена устата

за разговор и благослови,

 

че по-добре ще е за чест

и правда да те оковат,

отколкото за срам — лъжата

да те избави от окови.

* * *

Лъжата е подобна на удар, който оставя следа: дори раната да е заздравяла, белегът ще остане; след като братята на Йосиф — мир на праха му! — били наречени лъжци, престанали да им вярват дори когато говорели истината. И тогава господ им казал: „Може би вашите страсти ви тласкат към лъжата, но по-добре ще е да се въздържате“.

Тоз, който само истина говори,

ще му простят, дори и да сгреши.

 

А който със лъжи се е прославил,

и истините му ще вземат за лъжи.

* * *

Най-висшето създание по външен вид е човекът, а най-низшето — кучето, но по единодушното мнение на мъдреците благодарното куче е по-добро от неблагодарния човек.

Сто пъти да замеряш с камъни ти псето,

то няма да забрави хляба твой.

 

Но цял живот подлеца да ласкаеш,

за дреболия ще се скара той.

* * *

Който угажда на страстите си, не притежава достойнства; а човек, лишен от доблест, не е достоен да управлява хората.

Ти вола не жали,

когато е охранен —

ленива става,

насити ли се, всяка твар.

 

Щом искаш да ядеш

и да си силен,

мигар, подобно на осел,

ще понесеш ти чуждия товар!

* * *

В евангелието е казано: „О, сине Адамов, ако ти дам богатство, ти ще ме забравиш заради светските блага, а ако те направя беден, ще станеш тъжен. Но как ще разбереш сладостта на молитвите, отправени към мен, и кога ще побързаш да ми се поклониш?“

В дни на радост и успехи

ти вървиш високомерен,

а беда ли те настигне —

сядаш в размисъл дълбок.

 

Щом така стоят нещата

на успеха и тъгата,

аз не знам кога зает си,

не със себе си, а с бог?

* * *

Неизбежната воля на всевишния сваля един от царския престол, а друг — без да го пита — запазва в корема на кита.

Тоз, който непрестанно ти се моли,

е с душа честита,

дори като библейския Йоан

да е попаднал в кита.

Ако бог извади меча на гнева, и пророкът, и робът ще сведат глава, но ако повдигне клепача на милостта, ще направи равни злите и добрите.

Ако в часа на истината той се разгневи,

ще е без милост даже към пророка.

 

Но дръпне ли завесата от своя образ драг,

към грешника не ще намери думичка жестока.

* * *

Който на този свят не върви по праведния път, ще трябва да търпи мъки на онзи свят: „Ние ще ги заставим да изпитат на този свят леките наказания, а тежките мъчения ще останат за онзи свят!“

Добри са силните изпървом,

а след това — сурови.

Щом думите им не разбираш,

налагат ти окови.

* * *

Щастливите вземат пример от делата и труда на своите предшественици, преди собствените им постъпки да станат пример за техните потомци. И крадецът не може да удържи ръцете си от кражба, докато не му ги отрежат.

Не каца птицата до зърното, когато

в капана друга птица като лист трепти.

 

Бедата чужда си вземи за пример,

на хората за пример да си ти.

* * *

Как може да се вслуша в наставленията онзи, чието ухо е глухо за желанията? Как да не му върви на онзи, който е теглен насила от ласото на щастието?

О, тази тъмна нощ за близките на бога

е светла, като ясен ден гори.

 

Но щастието със ръка не се постига,

той, всеопрощаващият, ще го подари.

* * *

От кого да се оплачем?

Нямаме друг властелин.

И ръка по-силна няма

другаде под свода син.

 

Хората, след теб поели,

знаят праведния път,

другите, що ти остави,

ги очаква само смърт.

* * *

Бедняк, пред който свети щастливо бъдеще, е по-добре от падишах, връхлетян от мрачни дни.

Скръбта горчива,

след която ще се веселиш,

е по-добра от радостта,

подир която ще тъжиш.

* * *

От небето към земята се спуска благодат, а от земята към небето се издига прах: всеки съд изсипва онова, което съдържа.

И моят нрав да ти се струва недостоен

юздите дръж на твоя нрав спокоен.

* * *

Славният и велик бог вижда всичко, но го премълчава, съседът нищо не вижда ясно, но крещи гръмогласно:

Не дай си бог, човек да види

или научи всичко той,

на ближните от клеветите

не ще намери миг покой.

* * *

Ще имаш злато, в рудника ли риеш,

и от скъперника — когато го убиеш.

 

Не дават нищо подлеците от душа,

премисляш: „Тука мога да сгреша!“

 

Понякога ще видиш — във всемира

за тоя, дето духа, се умира.

* * *

Който не прощава на подчинените си, ще търпи насилие на по-големите от него.

Не всеки, който е със силна длан,

сломените ръце на слабия ще види.

 

Не наскърбявай слабите сърца,

по-силен може тебе да обиди.

* * *

Благоразумният човек отвръща своя поглед, ако види, възниква спор; а където намери спокойствие, той хвърля котва, тъй като при първия случай — далече е безопасността, а във втория — близко е радостта.

* * *

На комарджията му трябват три шестици, а му се падат три единици.

Игрища — не, а пасища ми покажете,

но жалко — със юзди стоят конете.

* * *

По време на тайна молитва един дервиш говорел: „Господи, бъди милостив към лошите, а към добрите си проявил милост, като си ги направил добри!“

* * *

Първият човек, който започнал да носи на дрехата си знака на царското достойнство и пръстен на пръста си, бил Джамшид^[6]. Попитали го: „Защо си поставил всичките украшения на лявата си ръка, та нали дясната я превъзхожда?“ Той казал: „Дясната ръка е достатъчно украсена с това, че е дясна!“

Да избродират — заповядал Ферейдун —

на шатрата му със коприни най-красиви:

 

„Бъди добър към злите, о, разумен мъж,

добрите са и без това щастливи!“

* * *

Попитали един мъдрец:

— Дясната ръка притежава толкова достойнства, защо носят пръстена на лявата ръка?

— Нима не знаете — отговорил той, — че достойните хора винаги са лишени от щастие?

Тоз, който радостта и хляба сътворил е тука,

на хората дарява и достойнство, и сполука.

* * *

Само онзи, който не се страхува за главата си и не чака злато от царя, може да си позволи да поучава господаря.

Човекът вярващ да върви по път от злато,

индийски меч да види в час жесток,

от никого не се бои, на никого не се надява.

Основата е в същност туй — на вярата във бог.

* * *

Царят съществува, за да защищава хората от потисниците, градоначалникът — за да укротява разбойниците, а съдията — за да прекратява споровете между мошениците; никога двама спорещи, покорни на бога, няма да отидат при съдията.

Щом знаеш точно, че си длъжен

и трябва да се издължиш,

с добро се разплати, че може

да те настигне и бедата.

 

Тоз, който просто доброволно

дълга си не е изплатил,

насила всичко ще му вземат,

а още — данък за войската.

* * *

Всички хора ги хваща скомина от кисело, а съдията — от сладко.

Пет краставици — като подкуп —

щом съдията изяде,

десет бостана незаконно

ще ти даде.

* * *

Какво й остава на блудницата, когато остарее, и на градоначалника, когато го уволнят? Тя се разкайва за разврата, а той — за насилията в делата.

Момче в килията — това е

боец на бога в път голям,

а старецът дори не може

вратата да отвори сам.

* * *

Момчето трябва да потиска

желанието и страстта,

а старецът едва понася

на жадни мисли сладостта.

* * *

Попитали някакъв мъдрец:

— Славният и велик бог е сътворил множество прекрасни плодни дървета, но защо нито едно дърво плодно не наричат благородно освен кипариса, който е безплоден? Няма ли да кажеш каква мъдрост се крие в това?

— Всяко дърво — отвърнал той — се раззеленява при определени условия и в дадено време, а при други условия и в друго време то изсъхва. А кипарисът никога не повяхва, той винаги е свеж в простора, а това е признакът на благородните хора!

Към тленното не се привързвай,

макар в Багдад да свети Тигър,

и след халифите, под тази

мастиленонебесна вис.

 

Не можеш ли да бъдеш щедър

подобно палмата узряла,

то нека да си под небето

свободен, весел кипарис.

Двама души, умирайки, изпускат скръбна въздишка: този, който е имал и не е харчил, и онзи, който е притежавал знания, но не е направил нищо.

Само щом съзрете учен, но свидлив,

още в тоя миг ще го презрете вие.

 

С двеста грехове да бъде щедрият човек,

щедростта му пак ще ги прикрие.

* * *

Завършена е книгата „Градина на розите“ и бог ми помогна за това! Благодарение на създателя — да бъде славно името му!, — не съм заимствувал, както обикновено правят писателите, нищо от стиховете на своите предшественици за украсяване на този сборник.

И по-добре да понесеш от кръпките утеха,

отколкото да вземеш ти под наем чужда дреха.

Повечето от думите на Саади предизвикват весело настроение у всички и добродушен смях: затова недалновидните хора разпускат своите зли езици и твърдят, че не е работа на благоразумните хора да уморяват безполезно мозъка и главата си, защото, четейки тази книга, е все едно да гълтат напразно дима от светилника. Но нека не остане скрито за светлите погледи на мъжете с чисти сърца, към които се отнасят тези думи, че на нишката от изящни слова е нанизан бисерът на спасителните напътствия, а горчивото лекарство на правдивите наставления е подправено с меда на шеговитите забележки, та това лекарство, горчиво по природа, все пак да бъде ощастливено от благосклонния прием на читателите.

Събрахме ние наставления уместни

и много дни отлитнаха безвестни.

 

А не допаднат ли на нечии уши —

изпълнихме дълга си, туй ще ни теши.

* * *

Читателю, моли за прошка бога,

създавах дълго туй, което мога.

 

Полезното от него само сподели,

а след това за писаря се помоли.