Саади
Гюлестан (172) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

7

Чух, че някакъв старец говорел на своя ученик.

— О, сине, ако душите на Адамовите синове бяха привързани към онзи, който изпраща насъщния хляб, тъй както са привързани към хляба, биха станали по-благородни и от ангели!

Творецът с поглед благ те озари,

когато още бе в зародиш скрит.

 

Душа ти даде той, разсъдък, нрави,

съзнание и реч — да те прослави.

 

Дари те с десет пръсти и със чар — лице,

на раменете ти постави две ръце.

 

А ти си мислиш днес, негодник жалък,

че може да забрави твоя залък.