Читателски коментари (за „Гюлестан “ от Саади)

Здравейте, изключително се радвам, че публикувахте това произведение, но имам някои забележки. До колкото ми е известно, личните имена се пишат с главна буква. Направи ми впечатление, че при вас Аллах е написан с малка буква и то не на едно място, което предполага, че не става дума за печатна или друг вид случайна грешка. Същото е и положението с думата „Бог“ в текста. Моля обърнете внимание, защото все пак става дума за религия, която може да не е тази, която аз изповядвам, но все пак уважавам.

Регистрирайте се във форума или намерете друг начин да се свържете с мен. Ще ви дам скановете от книгата да сравните сама. Са с малки или големи бъкви, защото така са там. Аз не съм особено голям капацитет по религиите, че да ги променям по собствено усмотрение.

Честно казано, не съм обърнала внимание дали съм влязла в сайта с потребителското си име , за което моля да бъда извинена. Колкото до текста, аз не споря, че в оригинал може да е написано така, наистина си нямам представа, особено ако превеждате от друг език. Няма никакво значение колко си на „ти“ с религиите, всички лични имена религиозни или не се пишат с главна буква, до колкото знам това май важи в целия свят. Колкото до „Бог“, прието е, че то също се пише с главна буква. „Бог“ се използва в християнството и в мюсюлманският свят. За „Господ“ важи същото, но това го ползваме май само християните, така, че ако не греша няма да го има изобщо в текста. Аз не твърдя, че Вие сте направили грешката, наистина е възможно оригиналът ви да е така написан, дали е написан вярно обаче е друго.

Следващата седмица ще прочета книгата, така, че ще си напиша и мнението за самото произведение после. Успех

Господине,

нямам нищо против Вашия грамотен атеизъм, но в случая става въпрос за изписване на името на точно определен бог — а по всички правила на българската граматика то се пише с главна буква. Това първо. И следващо — далеч не съм убедена, че Саади си е позволил да изпише именно това съществително с малка буква,( и той, и една камара мъдреци и философи май изобщо не са си представяли,завалийте, че през двадесети век ще се роди това чудо „атеизъм“) но тук отново опираме до грамотност… И последно, но не маловажно — ради грамотността, която толкова много изтъквате — проверявайте си текстовете, защото на едно място сте оставили изписано местоимението „той“ с главна буква, докато над него се мъдри определяното от въпросното местоимение божество, понижено от Вас с малки букви, което съчетание създава у непредубедения читател известно объркване…)

(Бих желала само да уточня, че не съм идентична с лицето, което е спорило с Вас по-горе)

Обработчикът на текста вече поясни, че в текста е запазено оригиналното изписване така, както е в книжното издание. Самоволни промени в авторския текст (превод) не са разрешени тук. Така че моля недоволните или да си спестят възмущението, или да го насочат в правилната посока — към преводача (Иван Милев) и/или издателството („Народна култура“).

Следващите коментари от подобен род ще бъдат изтривани.

Тоя Саади е ебахти лаладжията…

Плямпа, плямпа и НИЩО не казва…

Саади Муслихиддин (пълно име — Абу Мухаммад Муслих ад-Дин ибн Абд Аллах Саади , Шираз, Южен Иран, 1203/1210 — Шираз, 1292) е ирански (персийски) поет, писател и суфийски шейх.

През 1258 г. написва „Гюлестан“ („Розова градина“) — сложно епично платно в литературната форма садж (римувана проза със стихотворни откъси), в 8 глави, всяка от които представлява един от аспектите на житейската мъдрост. Стиховете му са пълни с доброта, хумор и скрит символизъм, често в тях той зашифрова описанието на състоянията, които изпитва мистикът по своя път.

Саади е първият персийски поет, за когото още през 17 в. научават на Запад. Силното му влияние върху европейската литература е общопризнат факт. Съвременният му мавзолей в Шираз е изграден през 1952 г. по проект на А. Годар. И днес милиони хора започват познанието за езика и култура на Иран именно чрез творчеството на Саади, наричан „съвестта на Персия“. На български е превеждан от Йордан Милев.

Да се преведе „Розовата градина“ на Саади не е лесно. Преводачът Йордан Милев е свършил отлична работа, но все пак се виждат неточности (изглежда е бил принуден да изменя смисъла в някои стихове за да станат по-приемливи за политическата система у нас), освен това не е предал текста в неговата цялостност.

Книгата трябва да се чете едновременно и в друг превод (за допълване на впечатлението и за разбиране на истинския смисъл на написаното от Саади).

Тези два по-долу са подходящи и са също от библиотека със свободен достъп за четене и сваляне:

The Gulistan: being the Rose Garden of Saаdi (the first four gateways) — Sir Edwin Arnold (1899)

http://archive.org/details/gulistanbeingros00sadi

The Gulistan or Rose garden — Francis Gladwin (1865)

http://archive.org/details/gulistanorrosega00sadi