Читателски коментари (за „Гюлестан “ от Саади)

  • 1. Десислава Димитрова (22 февруари 2013 в 19:59)

    Здравейте, изключително се радвам, че публикувахте това произведение, но имам някои забележки. До колкото ми е известно, личните имена се пишат с главна буква. Направи ми впечатление, че при вас Аллах е написан с малка буква и то не на едно място, което предполага, че не става дума за печатна или друг вид случайна грешка. Същото е и положението с думата „Бог“ в текста. Моля обърнете внимание, защото все пак става дума за религия, която може да не е тази, която аз изповядвам, но все пак уважавам.

  • 2. ckitnik (22 февруари 2013 в 20:12)

    Регистрирайте се във форума или намерете друг начин да се свържете с мен. Ще ви дам скановете от книгата да сравните сама. Са с малки или големи бъкви, защото така са там. Аз не съм особено голям капацитет по религиите, че да ги променям по собствено усмотрение.

  • 3. Десислава Димитрова (23 февруари 2013 в 01:56)

    Честно казано, не съм обърнала внимание дали съм влязла в сайта с потребителското си име , за което моля да бъда извинена. Колкото до текста, аз не споря, че в оригинал може да е написано така, наистина си нямам представа, особено ако превеждате от друг език. Няма никакво значение колко си на „ти“ с религиите, всички лични имена религиозни или не се пишат с главна буква, до колкото знам това май важи в целия свят. Колкото до „Бог“, прието е, че то също се пише с главна буква. „Бог“ се използва в християнството и в мюсюлманският свят. За „Господ“ важи същото, но това го ползваме май само християните, така, че ако не греша няма да го има изобщо в текста. Аз не твърдя, че Вие сте направили грешката, наистина е възможно оригиналът ви да е така написан, дали е написан вярно обаче е друго.

    Следващата седмица ще прочета книгата, така, че ще си напиша и мнението за самото произведение после. Успех

    • 4. нт (23 февруари 2013 в 23:30)

      Десислава,

      Първо: Книгите в ’Моята библиотека’ запазват изписването на оригиналните издания. Така че всичко което казвате няма никаква връзка с това как трябва да бъде представен текста тук.

      Второ: Аз съм грамотен атеист. Когато изписвам ’бог’ умишлено и винаги го правя с малка буква. Това изразява отношението ми към религията. Така постъпвам и когато пиша на английски.

      Трето: Чувам че формата ’вие’ напоследък съвсем правописно може да се капитализира. Намирам го за просташко и никога не го правя.

      Поздрави и карайте по-спокойно!

      НТ

  • 5. Kuazimodo (24 февруари 2013 в 00:20)

    Господине,

    нямам нищо против Вашия грамотен атеизъм, но в случая става въпрос за изписване на името на точно определен бог — а по всички правила на българската граматика то се пише с главна буква. Това първо. И следващо — далеч не съм убедена, че Саади си е позволил да изпише именно това съществително с малка буква,( и той, и една камара мъдреци и философи май изобщо не са си представяли,завалийте, че през двадесети век ще се роди това чудо „атеизъм“) но тук отново опираме до грамотност… И последно, но не маловажно — ради грамотността, която толкова много изтъквате — проверявайте си текстовете, защото на едно място сте оставили изписано местоимението „той“ с главна буква, докато над него се мъдри определяното от въпросното местоимение божество, понижено от Вас с малки букви, което съчетание създава у непредубедения читател известно объркване…)

    (Бих желала само да уточня, че не съм идентична с лицето, което е спорило с Вас по-горе)

  • 6. Mandor (24 февруари 2013 в 10:57)

    Обработчикът на текста вече поясни, че в текста е запазено оригиналното изписване така, както е в книжното издание. Самоволни промени в авторския текст (превод) не са разрешени тук. Така че моля недоволните или да си спестят възмущението, или да го насочат в правилната посока — към преводача (Иван Милев) и/или издателството („Народна култура“).

    Следващите коментари от подобен род ще бъдат изтривани.

  • 7. canis_lupus (7 юни 2013 в 23:15), оценка: 1 от 6

    Тоя Саади е ебахти лаладжията…

    Плямпа, плямпа и НИЩО не казва…

  • 8. Делян (8 юни 2013 в 16:52)

    Саади Муслихиддин (пълно име — Абу Мухаммад Муслих ад-Дин ибн Абд Аллах Саади , Шираз, Южен Иран, 1203/1210 — Шираз, 1292) е ирански (персийски) поет, писател и суфийски шейх.

    През 1258 г. написва „Гюлестан“ („Розова градина“) — сложно епично платно в литературната форма садж (римувана проза със стихотворни откъси), в 8 глави, всяка от които представлява един от аспектите на житейската мъдрост. Стиховете му са пълни с доброта, хумор и скрит символизъм, често в тях той зашифрова описанието на състоянията, които изпитва мистикът по своя път.

    Саади е първият персийски поет, за когото още през 17 в. научават на Запад. Силното му влияние върху европейската литература е общопризнат факт. Съвременният му мавзолей в Шираз е изграден през 1952 г. по проект на А. Годар. И днес милиони хора започват познанието за езика и култура на Иран именно чрез творчеството на Саади, наричан „съвестта на Персия“. На български е превеждан от Йордан Милев.

  • 9. isina (9 юни 2013 в 00:11), оценка: 6 от 6

    Да се преведе „Розовата градина“ на Саади не е лесно. Преводачът Йордан Милев е свършил отлична работа, но все пак се виждат неточности (изглежда е бил принуден да изменя смисъла в някои стихове за да станат по-приемливи за политическата система у нас), освен това не е предал текста в неговата цялостност.

    Книгата трябва да се чете едновременно и в друг превод (за допълване на впечатлението и за разбиране на истинския смисъл на написаното от Саади).

    Тези два по-долу са подходящи и са също от библиотека със свободен достъп за четене и сваляне:

    The Gulistan: being the Rose Garden of Saаdi (the first four gateways) — Sir Edwin Arnold (1899)

    http://archive.org/details/gulistanbeingros00sadi

    The Gulistan or Rose garden — Francis Gladwin (1865)

    http://archive.org/details/gulistanorrosega00sadi

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.