Саади
Гюлестан (72) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

29

Един човек имал приятел, който служел в дивана. Двамата не се били виждали дълго. Някой забелязал това:

— Отдавна не си се виждал с еди-кой си приятел!

— Не искам да го видя! — отговорил той.

Случайно на разговора присъствувал един от подчинените на този човек. Той попитал:

— В какво е виновен приятелят ти, та не искаш да го видиш?

— Не че не искам да го видя — отговорил онзи, — но работата е в това, че приятеля, който служи в дивана, можеш да видиш само тогава, когато го уволнят; но аз не желая да го постигне беда заради моето удоволствие!

Които имат власт, пари и слава,

приятелите си избягват, суетата им расте,

 

но при нещастие или оставка,

при тях със мъката си идват те.