Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- گلستان, 1258 (Пълни авторски права)
- Превод от персийски (фарси)
- Йордан Милев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2012)
Издание:
Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)
Персийска, Първо издание
Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев
Рецензент: Марта Симитчиева
Редактор: Василка Хинкова
Художник: Стефан Марков
Художник-редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Георги Дойчинов
Коректор: Галя Луцова
Дадена за набор декември 1982 г.
Подписана за печат юли 1983 г.
Излязла от печат октомври 1983 г.
Формат 70X100/16.
Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.
УИК 14,52.
Код 04/95367/79439/5579-1-83
Цена 6,48 лева
ДИ „Народна култура“ София
Подвързия ДП „Георги Димитров“
Печат ДП „Балкан“ София
История
- — Добавяне
17
Познавах няколко дервиша с извънредно благочестива външност. Един велможа имаше твърде високо мнение за тях и им даваше определена издръжка. Но веднъж един от тези хора извърши постъпка, необяснима на дервишите за честта. Мнението му за тях се промени и ги притисна бедността.
Реших да им помогна, като запазя някак си средствата им за живот, и се отправих към властелина. Пазачът не ме пусна и ме наскърби, но аз му простих, защото:
Пред прага на емир, везир, султан —
не спирай непредставен и незван.
Слуга и пес вратите тежки крият —
ще те ухапят, шията ти ще извият.
Като разбраха кой съм, приближените на властелина ме въведоха при него с почит и ми предложиха да седна на високо място, но аз смирено седнах на пода и казах:
Не смее робът нищ да те погледне,
до робите му позволи да седне!
Той изрече:
— Боже мой, боже мой, какви са тези думи?
Дори върху главата ми да седнеш с поглед ясен,
ще нося бремето, защото си прекрасен.
С една дума, аз седнах и започнахме да говорим за това и онова. Когато стана дума за постъпката на моите приятели, аз промълвих:
С какви постъпки са се провинили,
че шахът толкова презира всеки раб?
Макар че господ вижда греховете,
той не лишава никого от хляб.
Много харесаха на господаря тези думи и той заповяда да им отпуснат отново същите средства за живот, като прибави към тях и за пропуснатите дни. Благодарих му за милостта, поклоних се до пода, помолих да ме извини за смелостта и на излизане казах:
Откакто Каабе[1] светиня стана,
прекланят му се хората подобно божество.
Каквито сме — да ни търпиш си длъжен,
не хвърляй никой камък към безплодното дърво.