Саади
Гюлестан (141) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

6

Помня, че една нощ при мен дойде скъп приятел. Аз така рипнах от мястото си, че без да искам, угасих с ръкава си свещта:

Така се случи, че в тъмата

ме озари лице красиво

и се учудих на съдбата

за туй знамение щастливо.

Той седна и започна да ме кори:

— Искам да знам, защо, като ме видя, веднага угаси свещта?

— За това има две причини — отвърнах аз, — първо, на мен ми се стори, че е изгряло слънцето, и, второ, в главата ми дойде следният стих:

Ако злодей закрие твойта свещ злорадо,

стани и пред народа да дочака той смъртта!

 

А дойде ли при теб любимата с усмивка,

хвани я за ръка и угаси свещта.