Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- گلستان, 1258 (Пълни авторски права)
- Превод от персийски (фарси)
- Йордан Милев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2012)
Издание:
Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)
Персийска, Първо издание
Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев
Рецензент: Марта Симитчиева
Редактор: Василка Хинкова
Художник: Стефан Марков
Художник-редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Георги Дойчинов
Коректор: Галя Луцова
Дадена за набор декември 1982 г.
Подписана за печат юли 1983 г.
Излязла от печат октомври 1983 г.
Формат 70X100/16.
Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.
УИК 14,52.
Код 04/95367/79439/5579-1-83
Цена 6,48 лева
ДИ „Народна култура“ София
Подвързия ДП „Георги Димитров“
Печат ДП „Балкан“ София
История
- — Добавяне
19
Разказали на някакъв арабски цар историята на Маджнун[1], който бил обхванат от любов към Лейли[2], за това, до какво безумие бил доведен, за това, как той, въпреки своите изключителни качества и красноречие, бродел из пустинята, безсилен да държи повода на волята си.
Царят заповядал да го доведат при него тогава и започнал да го порицава:
— Какъв порок забеляза в достойнството на човешката душа, та си възприел нрава на животните и си изоставил общуването с хората?
Маджнун казал:
Приятелите ме упрекват
за любовта ми към Лейли,
но само ако я погледнат,
ще бъда оправдан, нали?
От тези, що ме укоряват,
щом зърнат твоята усмивка,
едва ли някой ще запази
душата си от зла въздишка!
Пред твоя нежен поглед, мила,
със развълнувано сърце,
наместо портокал уханен —
ще срежат своите ръце.
Щом царят чул, че Маджнун казва: „Вижте сами онова, заради което ме упреквате!“ — решил да разбере съответствува ли на съдържанието ликът, с който Маджнун бил облякъл своето твърдение, и поискал да види красотата на Лейли; да разбере с какво толкова го привличат чертите на онази, която предизвиква такъв смут? Царят заповядал да я намерят. Обиколили всички арабски племена, намерили я и я довели в двореца. Царят я погледнал и видял мургава и слаба девойка. Тя му се сторила незначителна, защото и най-последната жена от неговия харем я превъзхождала по красота и пищност. Проницателният Маджнун се досетил за онова, което мисли царят, и възкликнал:
— В красотата на Лейли трябва да се вгледаш с очите на Маджнун и да имаш неговото сърце, за да можеш да разбереш тайната на блаженството, което излъчва нейното лице!
Дори и степната гугутка
да беше чула повестта й,
от мъка би глава навела,
би заридала с мен в полето.
На този, който не е влюбен,
приятели, така кажете:
„Не знаеш ти какво бушува
на влюбения във сърцето.“
* * *
Какво разбира от сърдечна рана
спокойният, от любовта лишен?
Не ще открия болката си аз на други
освен на този, който страда като мен.
То все едно е да разкажеш на човек
какво е туй пчелата,
ако поне веднъж не е изпитал той
отровното й жило и бедата.
Додето като нас не се огледаш
във този съдбоносен водовърт,
ще ти се струва всичко само басня
и няма да изплуваш ти отвъд.
И не сравнявай болката ми със сърце,
такова чудо не видяло.
Един в ръката си държи солта,
при мен е — върху нараненото ми тяло.