Саади
Гюлестан (29) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

27

Някакъв човек усвоил до съвършенство изкуството да се бори отлично, знаел триста и шестдесет ловки хватки и всеки ден се борел различно. Но веднъж сърцето на бореца било завладяно от един негов ученик, който притежавал благородна външност, и той го научил на триста петдесет и девет хватки. Само последната хватка отложил за друг път. С една дума, младежът достигнал съвършенство в силата и ловкостта и никой по онова време не можел да мери силите си с него. Стигнало се дотам, че той веднъж заявил пред царя:

— Признавам, че моят учител ме превъзхожда само затова, защото е по-голям и защото съм му задължен за възпитанието. Иначе не му отстъпвам по сила, а и по умение съм му равен!

Тези думи се сторили груби на царя и той заповядал да се състезават. Приготвили голяма арена, събрали се стълбовете на държавата — велможите на негово величество и най-силните хора в страната. Младежът излязъл като свиреп лъв; той бил изпълнен с такава сила, че ако имало пред него желязна планина, би я съборил. Учителят разбрал, че момъкът го превъзхожда по сила. Но ето че го сграбчил с помощта на онази хватка, която криел от него. Борбата била кратка. Момъкът не съумял да го отблъсне. Учителят го вдигнал с двете си ръце над главата и го ударил о земята. Хората започнали да викат.

Царят заповядал да дарят учителя с дрехи и други богатства, а на младежа казал с присмех:

— Ти се хвалеше, че можеш да победиш своя учител, но ето че не се справи!

— О, царю — промълвил момъкът, — той ме победи не защото е по-силен, а защото скри от мен една от хватките на борбата!

— Аз я пазех за този ден — отвърнал учителят, — тъй като мъдреците казват: „Не давай на приятеля си такава сила, с която би могъл да те победи, ако започне да враждува с тебе!“ Мигар не си чувал какво е казал човекът, обиден от своя възпитаник:

Или на тоя свят я няма верността,

или е някъде от някого ранена.

 

На всички, що научих на стрелба,

им станах след това мишена.