Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- گلستان, 1258 (Пълни авторски права)
- Превод от персийски (фарси)
- Йордан Милев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2012)
Издание:
Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)
Персийска, Първо издание
Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев
Рецензент: Марта Симитчиева
Редактор: Василка Хинкова
Художник: Стефан Марков
Художник-редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Георги Дойчинов
Коректор: Галя Луцова
Дадена за набор декември 1982 г.
Подписана за печат юли 1983 г.
Излязла от печат октомври 1983 г.
Формат 70X100/16.
Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.
УИК 14,52.
Код 04/95367/79439/5579-1-83
Цена 6,48 лева
ДИ „Народна култура“ София
Подвързия ДП „Георги Димитров“
Печат ДП „Балкан“ София
История
- — Добавяне
23
Чух за един богаташ, който бил толкова известен със скъперничеството си, колкото Хатем Тайски — с щедростта си. Външно животът му бил украсен със светски блага, но душевната мерзост така била вкоренена в него, че той не би откъснал от ръката си и залък хляб за някоя велика душа, не би нагостил с коричка котката на Абу Хорайра и не би хвърлил и кучешка кост на седемте отрока… С една дума, никой не бил виждал вратата му отворена и масата отрупана с ястия.
И само мирис от храната му
беднякът ще усети,
а птиците — дори трохичка
от хляба му не ще си клъвнат клети.
Чух, че веднъж се отправил през Магребско море за Меср[1], а главата му била надута от Фараонови мисли, когато „изведнъж му дошъл часът на потъването“, противният вятър залюлял кораба:
Сърцето ти тъй както твоя гнусен нрав не слуша,
така и вятърът попътен няма да те изведе на суша!
Вдигнал ръцете си за молитва и напразно закрещял:
„Когато се качат на кораб, те уверяват бога, че са чисти и благочестиви!“
И нямаш нужда от молитва ти
във часове на мъка и несгода,
когато в дни на радост си стоял
със скръстени ръце под свода.
* * *
Със злато и сребро на ближните си дай
и радости, и дни приятни.
И споменът за теб, оставен като дом,
ще е от тухли сребърни и златни.
Казват, че в Меср той имал бедни роднини, които наследили богатствата му. След неговата смърт те разкъсали старите си дрехи и си ушили нови от брокат и дамиетска тъкан[2]. След една седмица видях един от тях: той яздеше кон, а след него подтичваше роб.
О, ако някой ден умрелият се върне
при близки и роднини за живот:
за тях ще е по-тежко от смъртта му
да върнат разпиления имот.
С него бяхме стари познати, хванах го за ръкава и му казах:
Пред алчни хора заключи вратата
отвориш ли я — бъди благ в душата.
Човеко благороден, радвай се на дните,
напразно твоят чичо трупаше парите.