Саади
Гюлестан (115) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

23

Чух за един богаташ, който бил толкова известен със скъперничеството си, колкото Хатем Тайски — с щедростта си. Външно животът му бил украсен със светски блага, но душевната мерзост така била вкоренена в него, че той не би откъснал от ръката си и залък хляб за някоя велика душа, не би нагостил с коричка котката на Абу Хорайра и не би хвърлил и кучешка кост на седемте отрока… С една дума, никой не бил виждал вратата му отворена и масата отрупана с ястия.

И само мирис от храната му

беднякът ще усети,

 

а птиците — дори трохичка

от хляба му не ще си клъвнат клети.

Чух, че веднъж се отправил през Магребско море за Меср[1], а главата му била надута от Фараонови мисли, когато „изведнъж му дошъл часът на потъването“, противният вятър залюлял кораба:

Сърцето ти тъй както твоя гнусен нрав не слуша,

така и вятърът попътен няма да те изведе на суша!

Вдигнал ръцете си за молитва и напразно закрещял:

„Когато се качат на кораб, те уверяват бога, че са чисти и благочестиви!“

И нямаш нужда от молитва ти

във часове на мъка и несгода,

когато в дни на радост си стоял

със скръстени ръце под свода.

* * *

Със злато и сребро на ближните си дай

и радости, и дни приятни.

 

И споменът за теб, оставен като дом,

ще е от тухли сребърни и златни.

Казват, че в Меср той имал бедни роднини, които наследили богатствата му. След неговата смърт те разкъсали старите си дрехи и си ушили нови от брокат и дамиетска тъкан[2]. След една седмица видях един от тях: той яздеше кон, а след него подтичваше роб.

О, ако някой ден умрелият се върне

при близки и роднини за живот:

 

за тях ще е по-тежко от смъртта му

да върнат разпиления имот.

С него бяхме стари познати, хванах го за ръкава и му казах:

Пред алчни хора заключи вратата

отвориш ли я — бъди благ в душата.

 

Човеко благороден, радвай се на дните,

напразно твоят чичо трупаше парите.

Бележки

[1] Меср — Египет.

[2] Дамиетска тъкан — тънка, изящна тъкан, прочута по онова време в целия източен свят, произвеждана в египетския град Дамиет.