Саади
Гюлестан (69) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

26

Помня как веднъж цяла нощ вървяхме неуморно с един керван и едва призори полегнахме да починем в края на една гора. Изведнъж един от спътниците ни, навярно смахнат, нададе силен вик, спусна се към пустинята и през цялото време крещя, без дори за миг да се успокои. Когато настъпи денят, аз го попитах:

— Какво се случи с теб през тази нощ?

Той отговори:

— Чух, че славеите пеят по дърветата, яребиците — от планината, жабите крякат в езерото, а животните се обаждат от гората, и си помислих — не е справедливо, когато всички славят бога високо, аз да спя дълбоко!

Рано вчера чух как пее птица

и помръкна в мене радостта,

 

но внезапно моят плач достигнал

до един приятел в утринта.

 

Рече той: „Не мога да повярвам,

че ще те обърка песента!“

 

Казах му: „Нали е недостойно

да мълча, а бог да слави тя!“