Саади
Гюлестан (150) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

15

Един човек имал млада и красива жена, но тя умряла, а грохналата тъща останала в дома на нещастния вдовец, за да пази зестрата. Ужасно много го измъчвали разговорите й, но той не намирал начин да се избави от нея. Веднъж дошли да го навестят няколко приятели. Един от тях попитал:

— Как понасяш раздялата с любимата жена?

— Да не виждам жена си в нашата къща — възкликнал той — е толкова тежко, колкото да виждам своята тъща!

Увехна розата, но раснат шиповете покрай нея.

Отнесоха съкровището, но остана змея.

Ела, убий ме, пред нозете ти да онемея

е по-приятно, отколкото без тебе да живея.

 

Да, вражо копие да те лиши от зрак,

отколкото край себе си да гледаш злобен враг.

 

Със хиляди приятели да се простиш накрая,

но враг един да не пристъпи в твойта стая.