Саади
Гюлестан (Градина на розите)

Саади е гениален майстор на натуралистическия алегорически софизъм. Неговата философско-дидактическа поезия има един идеал — човекът и душевната му красота. Думата хуманизъм е признато откритие на поета. Взел много притчи, поговорки и пословици от народния фолклор, той ги облича в прекрасната форма на художествената реч и отново ги връща като крилати изрази и поговорки, които могат да се чуят сега в много страни на персийско-ислямския свят. Идеите в „Градина на розите“ изразяват интересите и идеологията на занаятчиите, търговците, дервишите и средните слоеве на градското население. Те извират от трудовете на знаменитите учени от Източното средновековие. Основата на всеки разказ е стихът, а римуваната проза служи като декор или атмосфера, която дава пълнокръвен живот на мъдростта, сентенцията или горчивата билка на опита. А всичко останало идва от таланта на Саади, изстрадан в един почти вековен живот. В неговата градина читателят, пазейки се от бодлите, може да откъсне само онези рози, чието ухание, по думите на поета, е вечно…