Саади
Гюлестан (80) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

37

Някакъв дервиш пристигнал в дома на един стопанин, който бил великодушен и разумен човек. Край него имало няколко образовани и красноречиви приятели и всеки от тях, както е прието сред изтънчените хора, казвал някаква шега или анекдот. Дервишът бил изморен от извървения през пустинята път, а го мъчел и гладът. Един от присъствуващите се обърнал към него шеговито:

— Ти също би трябвало да кажеш нещо!

— Аз не съм така образован и красноречив като останалите — отговорил дервишът, — пък и нищо не съм чел: ще трябва да се задоволите с едно двустишие.

Всички възкликнали единодушно:

— Говори!

Той казал:

Аз съм гладен пред трапезата богата,

същ ерген на женска баня до вратата!

Всички се разсмели, одобрили шегата му и преместили към него покривката с хляба. Стопанинът на пира възкликнал:

— О, приятелю, почакай малко, моите слуги готвят кюфтета[1]!

Дервишът вдигнал глава и казал:

Не слагайте пред мен кюфтета,

и хляба твърд за гладния са те.

Бележки

[1] Кюфте — ядене от мляно месо.