Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- گلستان, 1258 (Пълни авторски права)
- Превод от персийски (фарси)
- Йордан Милев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2012)
Издание:
Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)
Персийска, Първо издание
Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев
Рецензент: Марта Симитчиева
Редактор: Василка Хинкова
Художник: Стефан Марков
Художник-редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Георги Дойчинов
Коректор: Галя Луцова
Дадена за набор декември 1982 г.
Подписана за печат юли 1983 г.
Излязла от печат октомври 1983 г.
Формат 70X100/16.
Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.
УИК 14,52.
Код 04/95367/79439/5579-1-83
Цена 6,48 лева
ДИ „Народна култура“ София
Подвързия ДП „Георги Димитров“
Печат ДП „Балкан“ София
История
- — Добавяне
14
Някакъв селянин го заболели очите. Отишъл той при ветеринарния лекар и му казал:
— Излекувай ме!
Ветеринарният лекар намазал очите му с лекарство, с което мажел очите на четирикраките, и онзи ослепял. Селянинът отишъл с тъжба при съдията; съдията казал:
— Ветеринарният лекар не заслужава никакво наказание, тъй като ако този селянин не беше магаре, нямаше да отиде при него!
Смисълът на тези думи е следният: нека онзи, който възлага големи надежди на неук човек, знае, че не само ще се разкайва, но и разумните хора ще го смятат за лекомислен.
Делата си не ще възложи на глупака
умният човек,
че той ще му ги свърши
някъде до половина.
Макар плетачът на рогозки
да се смята за тъкач,
до стана няма да го пуснат
да тъче коприна.