Саади
Гюлестан (139) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

4

Някой загубил власт над сърцето си. Завладяла го такава страст, че бил готов да пожертвува живота си за нея; и предмет на неговата мечта били опасните и пагубни места, а не вкусните сладости, създадени, за да попаднат в устата, и не птицата, която е лесно да уловиш с капан.

Щом хубавица се обърне

от твойто злато настрана,

то шепа прах и туй имане

ще са за теб с една цена.

Започнали веднъж да го уговарят:

— Пази се от тази несбъдната мечта, тъй като много са изгорели от същата страст до основи и се намират в плен на нейните окови!

Заплакал той и казал:

Я по-добре не говорете,

аз цял горя от пламък нов.

 

Боецът от чужд меч загива,

а влюбеният — от любов.

Същността на любовта не позволява да се откажеш от чувствата си заради безопасността на душата.

Ако за себе си се само грижиш,

за лъжевлюбен ще се мислиш, щеш не щеш.

 

Дори и любовта да не откриеш,

във търсенето й си длъжен да умреш.

* * *

Помолен, ако разреши —

ръката му ще взема драг,

ала не ми ли позволи —

аз ще умра пред неговия праг.

Приятелите, които се интересували от съдбата му и съчувствували на неговата участ, не преставали да го съветват, дори го оковали във вериги, но всичко било безполезно.

Пелин ми лекарят предписва, о, нерадост,

когато мойта алчна плът желае сладост!

* * *

Ти слушал ли си как един красавец

пред юношата влюбен споделил:

 

„Додето в огън ти изгаряш страстно,

какво, че в твоите очи съм мил?“

Казват, че разказали за това на царския син, който бил предмет на неговите чувства:

— Един младеж изпитва голяма любов към теб; той е благороден и красноречив, любезен и учтив и хората слушат от него изящни шеги. Изглежда, че в сърцето му вълнението е взело власт и той е завладян от страст.

Царският син разбрал, че младежът е влюбен в него и че той, принцът, е вдигнал праха на злополучието му. Принцът препуснал с коня си към него. Влюбеният, като видял, че онзи приближава, заплакал и казал тогава:

Тоз, който ме погуби,

пак при мен се връща

и свойта жертва

състрадателно прегръща!

Колкото и ласкаво да се отнесъл с него принцът, колкото и да го питал: „Откъде си, как се казваш и с какво се занимаваш?“ — онзи не отговарял, тъй като така бил потопен в морето на любовта, че не можел да си поеме дъх в гръдта.

Макар че знаеш наизуст

и седемте раздела на Корана,

как „а“ и „б“ ще различиш,

щом в твойта гръд пулсира рана!

Принцът възкликнал:

— Защо не говориш нищо, та нали и аз съм от кръга на дервишите, дори съм техен верен роб!

Тогава онзи младеж, ободрен от състраданието на любимия, вдигнал глава от водовъртежа на любовните вълни и промълвил:

И странно, ти пред мен стоиш,

а моето сърце тупти

и още думи имам аз,

когато сам говориш ти!

Щом казал това, той издал безумен вик и на бога душата си предал за миг.

Какво, ако човек умре

на своята любов пред прага!

Ще бъде чудно, ако жив

от смърт успял е да избяга?