Саади
Гюлестан (158) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

2

Един старец разказвал:

— Ожених се за една девойка, украсих стаята с рози и всеки час през деня и през нощта се уединявах с жена си. Привързах се към нея от сърце и не свалях очите си от нейното лице. Дълги нощи не спях, а й разказвах забавни истории и весели случки с надежда, че тя ще свикне с мен и ще престане да ме отбягва. Веднъж й продумах:

— Навярно добрата съдба е била твоя приятелка и очите на щастието ти са били будни, щом като си попаднала на опитен, образован и скромен старец: старец, който познава света, понася горещината и студа, който е изпитал и добро, и зло, знае цената на дружбата, изпълнява условията на любовта, който е добър и умен, общителен и сладкодумен.

Обиждай ме, ала за твоето сърце

готов съм да те нося на ръце.

 

А щом подобно папагал, ти търсиш сладостта,

душата ми да е за тебе захарта!

Ти не попадна в ръцете на самодоволен младеж, глупав и лекомислен безделник, който всяка минута изпитва нова страст и всяка секунда променя своето мнение, всяка нощ спи в ново легло и всеки ден си намира нова любовница.

От млад човек не чакай вярност,

макар че е красив и лунолик.

 

Нали така и влюбеният славей

за нова роза пее всеки миг,

за разлика от старците, които живеят разумно и благовъзпитано, а не по повелята на младежката глупост.

Търси ти хора по-добри от теб, по-благородни,

бъди по-малко с тез, които са на теб подобни!

Наприказвах й толкова много неща от този род — продължил старецът, — та ми се стори, че сърцето й е попаднало в мрежите ми и че е станала моя плячка. Но изведнъж из сърцето й, изпълнено с мъка, се изтръгна тежка въздишка и тя промълви:

— Всички тези думи, които каза, според мен не тежат повече на кантара на моя ум от онази дума, която чух веднъж от своята бавачка: „За младата жена е по-добре да легне с хълбок, от стрела прободен, отколкото със мъж негоден!“

Когато види тя съпруга си спаружен,

с изпръхнала уста, за нищо вече нежелан,

 

ще каже: „За какво ли ми е нужен,

навярно да си го държа за талисман!“

* * *

Ако жената бъде недоволна,

не струва нищо и лула тютюн.

 

Щом старецът не може да се вдигне,

нима му трябва някакъв бастун?

С една дума, съюзът между нас се оказа невъзможен и завърши с раздяла. Когато измина съответният срок, омъжиха я за един младеж — избухлив и зловреден, своенравен и беден. Тя понасяше обиди и побоища, лишения и глад и все пак беше признателна на бога за милостта: „Благодаря ти, господи, че се избавих от тежките мъки и намерих вечно блаженство!“

Макар че си жесток, несправедлив,

понасям всичко аз, защото си красив.

* * *

Да изгоря, но само с тебе, в ада,

отколкото до бъда в рая с друг.

 

Пред урода със аромат на роза,

красавец предпочитам с дъх на лук.