Саади
Гюлестан (82) (Градина на розите)

39

Един законовед казал на баща си:

— Величествените и сладки думи на проповедниците не ми оказват никакво влияние, тъй като не виждам съответствие между думи и дела.

Да се отречем от всичко

те ни учат упорито,

а сами натрупват жадно

и сребро, и жито.

 

Колкото и да ни учи

даже някакъв мъдрец,

само дума да излъже —

ще остане той лъжец.

 

Учен е човекът, който

като пример жив остава,

а не този, що не върши

туй, което поучава.

„Вие учите хората на добро, но сами забравяте за него!“

Учен, който се стреми

да е сит, с пари — безброй,

е в заблуда — на кого ли

пътя ще покаже той?

Бащата казал:

— О, сине, не бива под влияние на тези глупави думи да се отвръщаш от поученията на наставниците и да говориш така, като че всички учени се отклоняват от правилния път. Не бива в търсене на праведен учен да се лишиш от ползата, която ти предоставя науката, подобно на онзи слепец, който паднал една нощ в калта и казал: „О, мюсюлмани, осветете със свещ пътя ми!“ Някаква присмехулница възкликнала: „Ти не виждаш свещта, та какво ще видиш при светлината й!“ И въобще слушането на проповед е подобно на посещение в търговски дюкян — в него няма да получиш стока, докато не дадеш нужната цена, а при проповедника — ако не проявиш душевен стремеж, няма да получиш вътрешно блаженство!

С ушите на душата си лови

на учения словото разумно,

дори в делата си сам той

да не постъпва умно.

 

Безсмислено е всичко туй,

което злобният бърбори.

Как може този, който спи,

с друг спящ да заговори?

 

Човек във думите си да внимава,

да знае тяхната цена,

дори ако лежат пред него,

изписани върху стена.

* * *

С чист нрав, приятелите си напуснал под небето,

един дервиш дойде наскоро в медресето.

 

„Каква е разликата — го попитах аз —

между дервиша и човека с ум и власт?“

 

Отвърна той: „Дервишът мисли за килима само,

а ученият ще помогне на потъващия с рамо“.