Саади
Гюлестан (182) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

17

Вървяхме веднъж от Балх за Бамиан[1]. Пътят беше доста опасен, тъй като из тези места имаше много разбойници. С нас за защита, вървеше един младеж. Държеше смело сабята и щита, беше точен стрелец, опитен воин и толкова силен, че десет могъщи мъже не биха могли да отнемат лъка му и нито един пехливанин на земята не би го тръшнал на двете му плешки. Но както знаеш, той беше изнежен, не познаваше света, не беше пътешествувал, до слуха му не беше стигал гръм от бойни барабани и не беше виждал мълнии от мечовете на конници.

Не е бил пленник той при враговете зли.

Не е заливан от дъжда на чуждите стрели.

Случи се така, че ние с този младеж вървяхме заедно пред всички. Той поваляше с мощната си длан всяка глинена стена, която се изпречваше на пътя ни, изтръгваше с една ръка могъщи дървета и самодоволно говореше:

Къде е слонът —

жив герой да види тук,

или лъвът — да разбере

що значи храбрият юмрук!

Вървяхме така, когато изведнъж иззад камъните се показаха главите на двама индуси. Те не ни изпускаха из очи и бяха готови да ни убият. Единият държеше в ръката си тояга, а под мишниците на другия имаше прашка. Аз казах на младежа:

— Какво чакаш?

Стегни се, събери кураж, човече —

виж, твоят враг е близко вече!

Видях, че лъкът и стрелата паднаха от ръцете на младежа, а тялото му затрепера.

Не всеки, който ще улучи косъм със стрелата

или пък ще пробие щит,

когато го нападнат и започне боя —

ще устои като гранит.

Не ни остана друг изход — дадохме им вещите си, оръжието и дрехите и така спасихме живота си.

За важни работи се довери на мъж, ала такъв,

що може с ласото си да запримчи лъв.

 

Макар че юношата бе цял слон — висок на бой,

не се реши от страх с врага да влезе в бой.

 

Не се страхува само онзи, що в боя смело се е бил,

тъй както и закона знае тоз, който го е сътворил.

Бележки

[1] Бамиан — древен град по пътя от Балх за Индия.