Саади
Гюлестан (184) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

19

Попитах един мъдрец за значението на следното изречение: „Най-злият ти враг е твоята страст, която е загнездена между ребрата ти!“

— Това значи — каза той, — че всеки враг ще ти стане приятел, когато му направиш добро, а страстта ще ти се съпротивлява толкова повече, колкото повече я задоволяваш.

Човек по-малко ли яде —

на ангел свят ще заприлича,

но храни ли се като звяр —

ще стане с каменни черти.

 

Ако помогнеш на човек —

ще го спечелиш за приятел,

превиеш ли се пред страстта —

ще й слугуваш ти!

Спорът на Саади с лъжедервишите по повод на богатствата и беднотията.

Видях в един град човек с външност на дервиш, но без техните привички. Той седеше, разтворил тефтера за оплакване, и хулеше богаташите, опръсквайки ги с кал. Накрая каза, че ръцете на бедняците са завързани за могъщество, а нозете на богаташите са пречупени за добри дела.

Великодушните са без дирхеми,

а богаташите пък са серсеми.

Засегнаха ме тези думи, нали и аз съм закърмен с великодушието на велможите. Казах:

— О, приятелю, богаташите са източник, който дава живот на бедните, съкровище на отшелниците, убежище на скитниците и приют на пътешествениците. Те понасят големи грижи заради покоя на другите и протягат ръка към яденето само тогава, когато се нахранят слугите и помощниците им. Тяхната щедрост предоставя излишъците на вдовиците и старците, близките и съседите.

Богатият е щедър,

благ на милостиня,

зекат — фитрат[1], щом трябва —

ще те нагости.

 

И можеш ли могъщ

да станеш като него,

когато знаеш само

да се молиш ти.

Ако щедростта има могъщество и ако молитвата има сила, то те са по-достъпни за богатите, тъй като за имуществото им няма залез, дрехата им е чиста, честта им, неопетнена и сърцето спокойно. Силата на благочестието се крие в изисканото ястие, а силата на вярата — в изящната дреха. Ясно е каква сила може да излезе от празен стомах и каква добродетел от празни ръце; какви пътувания могат да предприемат нозете на жадния и каква добрина могат да сторят ръцете на гладния?

Не спи — разстроен — този, който

от средства е лишен за утрешния ден.

 

През лятото зърната мравката събира,

да е спокойна, щом задуха вятърът студен.

Вътрешният покой е несъвместим с нищетата, а душевната съсредоточеност е чужда за бедните. Богатият отправя вечерна молитва към бога, а бедният седи с мисъл за вечерята. Никой не може да сравни последното с първото!

Богатият предава своето сърце

на божията воля,

а бедният човек сърцето си —

на своята неволя.

И така техните молитви са по-угодни на бога, тъй като са съсредоточени и спокойни, а не са отправени с разстроени души и възмутено сърце. Осигурени със средства за живот, богатите непрестанно се молят. Арабите казват: „Да ме пази бог от тягостната нищета и съседство с омразен човек“, а преданието гласи: „Бедността е позор за човека и в двата свята!“

— А ти нали не си чул — възкликна онзи — пророкът, мир на праха му, да е казал: „Бедността е моята гордост!“

— Замълчи — възразих аз, — думите, изречени от господаря на света, бог да го благослови, се отнасят за бедните бойци на полето на смирението, полагащи себе си под стрелите на провидението, а не за онези, които се обличат в дрехата на праведници, за да търгуват с получената милостиня.

Човеко шумен, ала празен като барабан,

какво ще правиш ти без припаси във боя?

 

По-скоро скрий, ако си мъж, лика на алчността,

не се пъчи със тази благоверност своя.

Невежият бедняк няма да се успокои, докато бедността не го доведе до кощунство, тъй като „бедността води до неверие“. Ако нямаш никакви блага, ти не можеш да облечеш голия, не можеш да спасиш изпадналия в беда. Нима нашият брат може да се издигне до величието на богатите, мигар ръката на този, който дава, може да се сравни с ръката на просяка? Нима не знаеш как всевластният и всевелик бог във всички ясни стихове на Корана предвещава благоденствие на обитателите на рая: „На тях им е осигурен насъщният хляб“. Знай, че човек, който е обременен от грижи за съществованието си, е лишен от щастието на нравствената чистота, а царството на душевния покой е запечатано за него с пръстена на насъщния хляб.

Когато жадният сънува,

за извор всичко му се струва.

Щом казах тези думи, поводите на търпението се изплъзнаха от ръцете на дервиша и като извади меча на своя език, той препусна коня на красноречието по полето на дерзанието и щом го пришпори срещу мен, възкликна:

— Ти така превъзнесе техните добродетели и наговори толкова празни думи, че въображението ми може да си ги представи като някаква спасителна билка или ключ за съкровищницата с насъщния хляб.

А в същност те са шепа високомерни и надменни, самодоволни и злобни, алчни за имот и за светски блага, жадуващи за високо положение и богатства хора. Те не говорят нищо друго освен глупости, а на бедните гледат само с презрение. За тях учените са бедни негодници, а бедняците — безмозъчни лентяи. Възгордени от богатството, което имат, и главозамаяни от високите достойнства, които си приписват, те се поставят по-високо от всички, считайки себе си за по-добри от всички: и наум не им идва да склонят глава пред някого. Не знаят те думите на мъдреците, които казват: „Които по смирение са по-ниско от другите, а по богатство по-високо, те са външно богати, но вътрешно бедни“.

И щом глупакът се похвали

с пари пред някакъв умник,

 

ти приеми го за магаре,

дори да се окаже бик!

— Не си позволявай да ги ругаеш — казах аз, — понеже те са великодушни!

— Грешиш — викна той, — те са роби на дирхемите. Каква е ползата от тях, ако минават над земята като априлски облаци, които не изпращат дъжд, или ако приличат на слънчев диск, който не свети за никого? Те седят върху коня на могъществото, но не го помръдват от мястото му. И крачка няма да направят заради бога, и нито дирхем няма да дадат без упреци и услуга. Събират богатството с мъчителен труд, пазят го жадно и с голяма мъка го оставят след себе си. Както казват мъдреците: „Среброто на скъперника едва тогава излезе от земята, когато той влезе в нея“.

За да спечели грош и два —

един ще носи тежко бреме,

 

а друг ще дойде и без труд

спечеленото ще отнеме.

— Ти смяташ — казах аз, — че стопаните на благата са скъперници, съдейки само по своята сиромашия, тъй като за онзи, който не е скъперник, и великодушният, и скъперникът са еднакви. Да, пробният камък знае какво е злато и беднякът знае кой е скъперник!

— Аз говоря така — възкликна той, — защото те поставят слуги до вратата си и държат здрави грубияни да не допускат при тях почтени хора, да блъскат чистите праведници в гърдите и да казват: „Тук няма никой!“ Да, те казват истината:

За този, който е без ум

и все към глупостта се връща,

 

добре е казал някакъв слуга:

„Не, няма никой в тази къща“.

Аз казах:

— Това е така, защото са доведени до отчаяние от досадни просяци и всякакви просители. Не бива да смяташ, че очите на сиромаха могат да се наситят дори ако пясъкът в пустинята се превърне в бисери.

Не могат жадните очи

да се наситят на благата,

тъй както кладенецът сух —

да се напълни от росата.

Където и да срещнеш човек, който е изпитал и претърпял много мъки, веднага ще забележиш, че от алчност той се хвърля към опасни дела, които водят след себе си много беди. Бедните не се пазят от последствията, нямат страх от божието наказание и не правят разлика между позволеното и непозволеното.

Щом кучето ударят с камък по главата,

то се надява, че е кокал, и скимти безспир.

 

А двама носят ли ковчег на раменете,

помисля гладният, че готвят пир.

А на властта на богатите господ гледа с благосклонен поглед и с помощта на позволеното ги предпазва от непозволеното. Дори с нищо да не съм подкрепил думите си и да не съм привел важни доказателства, аз те моля да кажеш истината: виждал ли си някога проповедник, с ръце завързани на гърба, нещастник да седи в затвор, да са отнели целомъдрието на някоя непорочна девойка или да са отсекли на някого китката на ръката по други причини освен поради бедност? Много често смели мъже, гонени от нужда, биват залавяни при опит за взлом и им изпотрошват нозете. Да, и това е ясно: когато бедният човек няма възможност да задоволи напълно неукрепналата страст, която иска да бъде удовлетворена, тя го тласка към престъплението, тъй като утробата и похотта са близнаци, те са родени заедно: докато се държи едната, и другата е на крака. Чух, че заловили един бедняк, който изнасилвал едно момче. Освен позора, който паднал върху него, заплашвала го и опасността да бъде пребит с камъни. Той се примолил: „О, мюсюлмани, нямам средства да се оженя, а и сили нямам да търпя. Какво да правя, та нали в исляма няма монашество!“

А към причините за душевния покой и вътрешната съсредоточеност, които достигат богатите, принадлежи и тази, че те всяка нощ притискат до гърдите си красавица, която всеки ден възобновява младостта им, утринната зора прекланя глава пред красотата на този кумир, а краката на стройния кипарис затъват от завист в земята.

Ноктите им се забиват

на любимата в плътта

и затуй навярно светят

чак до сутринта.

Не е възможно, съприкосновявайки се с такава красота, да познават греха или да ги изкушават гнусни дела.

Ако по райска пери нямаш мир,

едва ли ще погледнеш тюркския кумир.

* * *

Намира ли се някой сред фурми безброй,

от грозде кисело не се нуждае той.

Затова като правило бедняците цапат с престъпление полата на добродетелта и гладните крадат хляб.

Щом гладен пес месо надуши,

не мисли той, глава навел,

дали е от камила то,

или е от осел.

Колко непорочни хора попадат поради бедност в извора на разврата и отдават доброто си име на безмълвния вятър.

Не можеш да се въздържиш, когато

те е обзел глада,

и нищетата грабва поводите

от ръцете на честта.

Ти казваш, че богатият си затваря вратата пред бедния. Но повярвай на това: ако Хатем Тайски, който живее в пустинята, беше жител на града, просяците щяха да го измъчат със своето натрапване и щяха да разкъсат дрехите му!

— Не! — възкликна той. — Аз съжалявам богатите.

— Не, ти завиждаш на богатствата им! — отговорих аз.

И ние дълго спорихме така и се препирахме. Аз се стараех да отблъсна всяка пешка, която той придвижваше, и на всеки шах, който обявяваше, аз се закривах с царицата. Така той проигра всички скъпоценни монети от кесията на разума и изразходи всичките стрели от колчана на доказателствата.

Ако е той красноречив,

но кух, не го посрещай с щит в ръката.

 

С ум, с вяра ще го победиш,

градът е празен, стражата е пред вратата.

В края на краищата неговите доказателства се изчерпаха и аз го оборих. Тогава той протегна враждебно ръка и започна да ругае, тъй като нравът на невежите е такъв: когато противникът ги побеждава с доказателства, те раздрънкват веригата на враждата. Когато Азар[2], ваятелят на идоли, не можал да победи сина си с доказателства, започнал злобно да му крещи и заявил: „Ако не престанеш, ще те пребия с камъни!“ Той ме наруга, аз му отговорих дръзко, той ми разкъса яката, аз го хванах за брадата.

И вчепкахме се с него здраво,

наоколо — и смях, и шум.

 

Кой можеше тогаз да каже

кой е безумен и кой с ум.

С една дума, за да разрешим този спор, ние отидохме при съдията, разчитайки на неговата справедлива присъда; ние помолихме съдията на мюсюлманите да произнесе справедлива присъда и да определи разликата между богатите и бедните. Щом разбра за нашия спор, съдията ни изслуша и склони главата си в размисъл. След като помисли известно време, той вдигна глава и каза:

— О, ти, който превъзнасяш богатите и си позволяваш да хулиш бедните, знай, че където е розата, там са и бодлите, където е виното — там са пияните, където има съкровище — там има и змей; където има царствен бисер — има и акула людоед; след блаженството от земния живот следва пробуждане от жилото на смъртта; райските наслаждения са оградени със стените на мъченията.

Какво да прави този, който

за скъп човек търпи обиди?

Скръбта — до радостта, пари — до змея,

до розите бодли ще види.

Нима не си виждал в градината и мускусна върба, и сухо дърво? Също така и сред богатите има и благочестиви, и неверници, а между бедните има и въздържани, и невъздържани.

Да станат капките роса

на бисери наместо прах,

би се изпълнил в миг пазара

подобно раковина с тях.

Близки на славния и велик бог са богатите, които живеят като сиромаси, и сиромасите, които са с богати и високи помисли. Най-добър от богатите е онзи, който се грижи за бедните, а най-добър от бедните е този, който, без да обръща внимание на богатите, се уповава на аллаха и аллах му стига!

След това съдията обърна укорителен поглед към дервиша и промълви:

— О, ти, който каза: „Богатите са погълнати от престъпни деяния и опиянени от пороци!“ Сред тях действително има хора с такива качества, които ти посочи; хора без високи помисли, с незаконно присвоен имот; те крадат и укриват, не се хранят, а и на другите не дават. Ако например няма дъждове или ако отново настъпи всемирният потоп, те няма да се погрижат за страдащите бедняци, разчитайки на своето богатство, и без страх от бога ще кажат:

Е, и какво, че някой от лишения

и скръб е хвърлил топа!

Нали със всичко си задоволен —

не се страхува патицата от потопа.

* * *

Жените, тръгнали на път върху камили,

не забелязват тези, що вървят из пясъка без сили.

* * *

Подлецът отърве ли от потопа

своя стар халат,

ще промълви безгрижен:

„Да загине тоя свят!“

Да, има такива хора, за които току-що казах, но има и други, които разстилат покривката на своите блага и разтърсват щедро ръка, стремят се към добро име и божие благоволение. Тези хора владеят и този, и бъдещия живот, тъй като са слуги на негово величество, справедливия цар на света, поднебесния господар, покровителствуван и пазен от бога, държащ юздите на управлението на народите, защитник на границите на исляма, наместник на Сюлеймановото царство, най-справедливия господар Мозафар ед-Дин ва-д-Дуня атабек Абу Бакр Саад ибн Занги (да удължи аллах дните му и да закриля знамената му!)

За своя син не прави туй бащата,

с което твоята ръка света обогати!

 

Господня милост беше от небето,

когато падишах ни стана ти.

Когато съдията доведе мисълта си до това място и пришпори пътя на красноречието извън пределите на нашите разбирания, ние се помирихме по силата на неговото решение и си простихме обидите. След караницата застанахме на пътя на взаимната любезност и в желанието да се помирим, се целунахме по челото и лицето като хора, със следните думи, сложили край на спора:

Бедняко, не роптай срещу

превратностите на съдбата.

Ще бъдеш дълго ти нещастен,

ако така дочакаш свойта смърт.

 

Ти, богаташо, който със ръка и със сърце

си овладял благата,

живей, добрувай, за да придобиеш

и този, и света отвъд!

Бележки

[1] Фитрат — разговяване, край на постите, подаяние за бедните след пости.

[2] Азар — деветият месец на иранския слънчев календар, третият есенен месец. Същото име носи и ангел, покровител на огъня. Азар, баща на пророка Авраам (Ибрахим), бил скулптор и извайвал прекрасни идоли от мрамор. Според преданието Азар бил приближен на легендарния тиранин Немрод, който хвърлил в огнената пещ пророка Авраам.