Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (97)

Глава I
Как Пантагрюел пресели в дипсодия цяла колония утопийци

Когато окончателно покори Дипсодия, Пантагрюел намисли да възроди, засели и разхубави този, току-речи, безлюден и на места пустинен край и ето защо докара тук колония от 9 876 543 210 човека, без да се броят жените, децата, представителите на всички занаяти и учителите по всички свободни науки. И ги прехвърли тук не само защото Утопия бе земя пренаселена с мъже и жени, които се множаха като скакалци (вие сами добре знаете това и аз няма защо да ви напомням, че утопийците имали такива плодовити детеродни органи, а утопийките — такива разширени, ненаситни и лесно прихващащи матки, а освен това и такова удобно устройство на яйчниците, че всеки девет месеца във всяко утопийско семейство се раждали най-малко седем деца от мъжки и толкова от женски пол, така както у юдеите в Египет, стига само де Лира да не лъже); Пантагрюел ги пресели не толкова заради плодородната земя, здравословния климат и други преимущества на Дипсодия, а за да приучи дипсодите към дълг и покорство, какъвто пример били длъжни да им покажат новодошлите стари и верни негови поданици, които, откакто се помнели, не знаели, не искали да знаят, не признавали, нито почитали друг господар освен него и които още при появяването си на бял свят с майчиното си мляко засуквали и мекотата и благодатта на царуването му и всякога в този дух били възпитавани и направлявани: това именно окриляло добрия Пантагрюел и пораждало в сърцето му надеждата, че където и да ги прехвърли и засели, те по-скоро ще се откажат от живота си, нежели от пълното, безпрекословно подчинение, дължимо и естествено засвидетелствувано към техния господар, и че не само те и потомците им ще постъпват така, а ще изискват такава вярност и такова покорство и от народите, присъединили се по-късно към неговата империя.

А това наистина и стана и той ни най-малко не се излъга в очакванията си. Защото ако утопийците и до преселването си бяха верни и признателни поданици, то дипсодите само след няколкодневно общуване с тях ги надминаха, тъй като на хората е присъщо да се заемат усърдно с работата, която им е присърце. И се гневяха и укоряваха небето и небесните сили само за това, че дотогава не бяха слушали нищо за добрия Пантагрюел.

И тъй, запомнете, веселяци мои, че за да се държат в подчинение и вярност новозавоювани страни, не следва (както за свое нещастие и позор погрешно са мислили някои тиранически умове) народът да се граби, насилва, потиска, разорява, гнети и управлява с железни тояги; с една дума, не следва да се изяждат и излапват народите, както правел оня цар, когото Омир заклеймил с прозвището „демовор“, тоест народолапач. Аз няма да се впущам в примери из древната история, но ще ви припомня само неща, на които са били свидетели вашите бащи, а може би и самите вие, ако, разбира се, твърде младата ви възраст не е попречила на това. Като новороден младенец и народът трябва да бъде кърмен с мляко, да се гледа, да се бави. Като току-що посадено дръвце и народът трябва да се подпира, да се окопава и да се пази от всякакви бури, ветрове и хали. Като човек току-що надигнал се от тежка, продължителна болест и бавно оздравяващ и народът трябва да бъде обкръжаван с грижи, приласкаван и обнадеждван, та всички тези усилия да създадат у него убеждението, че няма на света друг крал и владетел, когото по-малко да иска за враг и по-горещо да желае за приятел. Така Озирис, великият египетски цар, покорил цялата земя не толкова със силата на оръжието, колкото със стремежа си да стори по-леко бремето на ангарията, с напътствия за добър и здравословен живот, с разумни и справедливи закони, с доброта и с благочиние. Ето защо по повеление на Юпитер, съобщено чрез някоя си Памила, людете го нарекли „великият цар Евергет“ (тоест „благодетел“). Ето защо в своя „Произход на боговете“ Хезиод поставя добрите демони, застъпници и посредници между боговете и хората (назовете ги, ако желаете, ангели или гении), по-високо от хората и по-ниско от боговете. И тъй като от техните ръце получаваме милостите и небесните блага, и тъй като те всякога са благосклонни към нас и ни закрилят от злото, Хезиод ги приравнява с царете, защото, да вършиш само добрини и да не причиняваш никому злини, е участ царствено достойна. Така е постъпвал владетелят на цялата вселена Александър Македонски. Такъв бил и Херкулес: господар на целия материк; той избавил земята от чудовища, потисници, грабители и тирани, отнасял се към поданиците си благодушно, честно и справедливо, управлявал с разбиране и великодушие и създавал закони човечни и съобразени с условията в страната, не допущал недоимък, нито разхищение, опрощавал и забравял всички стари обиди и прегрешения. С такъв дух била проникната и някогашната атинска амнистия, дадена, когато благодарение юначеството и храбростта на Фразибул тираните били сразени; за тази амнистия говори римлянинът Цицерон, а после и император Аврелий.

Та искам да кажа, че не с вълшебства, магии и примамки на любовта може да се задържи леко онова, което е било завоювано с толкова усилия. Завоевателят, бил той крал, княз или философ, ще царува честито само когато постави справедливостта над военната храброст. Чрез победите и завоеванията си той е доказал вече тази храброст, а справедливостта си ще докаже, като издава закони според волята и нуждите на народа, като обявява мъдри наредби, като установи вероизповедание и даде права всекиму, подобно на Октавиан Август, за когото великият Вергилий пише така:

И победил, внушаваше на победените народи

по римските закони като равни да ги води.^[1]

Ето защо Омир в своята „Илиада“ нарича добрите господари и велики царе κοσμήτοσαδ λαωυ, тоест „възпитатели на народите“. От такива съображения се е ръководил Нума Помпилий, вторият цар на римляните, владетел справедлив, прозорлив и мъдър, когато на празника в чест на бога Термин^[2], наречен Терминалии, е забранил да се принасят кървави жертви, за да ни поучи, че термини, граници и анексии следва да се поддържат и направляват с благост, кротост и приятелство, без да скверним ръцете си с убийства и грабежи. Който постъпва иначе, не само ще загуби завоюваното, но ще се покрие със срама и позора на насилник и узурпатор, тъй като онова, което си е присвоил незаконно, рано или късно ще се изплъзне от ръцете му. Защото недостойно придобитите богатства недостойно погиват и когато даже похитителят до края на живота си ги използува несмутим, наследниците му ще ги пропилеят и вината, така или иначе, ще бъде стоварена върху покойника, а светът ще проклина името му като име на недостоен завоевател. Известната поговорка казва: „Крадено имане до трети наследник не стига“.

И нека сега ви кажа, закоравели подагреници, че по този именно начин Пантагрюел от един ангел сътвори два за разлика от Карл Велики, който от един дявол сътворил два, когато преселва саксонците във Фландрия, а фламандците в Саксония. Защото, като видял, че не може да държи в подчинение саксонците, които присъединил към империята си и които се бунтували всякога, когато напущал страната, за да отиде в Испания или в други далечни земи, той ги преселил в област, предана нему от памтивека, а именно във Фландрия; фламандците и жителите на Ено прехвърлил в Саксония, убеден, че ще му бъдат верни и на чужда земя. Но станало обратното: саксонците по навик продължили да се бунтуват и да не се подчиняват, а фламандците, установени в Саксония, възприели саксонските нрави и се заразили от техния противоречив дух.